Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 18

Чък извади от джоба си малка метална щанга, мушна я в бравата, повъртя се за момент и вратата се отвори.

Инглиш влезе в малък чист салон, мебелиран с вкус и освежен от букети цветя.

— Има ли някой? — попита високо той.

Като не получи отговор, той прекоси стаята и почука на вратата пред себе си.

В този момент Чък влезе на свой ред в стаята и тихо затвори зад себе си.

Инглиш почука отново, отвори вратата и огледа полутъмната стая. На промъкващата се между пердетата светлина той различи, че се намира в спалнята. Леглото беше празно и завивките отхвърлени на земята до него.

— Вероятно е излязла — каза той на Чък.

— А може и да се къпе — отговори Чък. — Искате ли да проверя?

Инглиш не се смути, влезе и завъртя ключа на осветлението. Изведнъж замръзна на мястото си.

Вдясно от него се намираше друга врата. И на тази врата на бяло копринено коланче, вързано отзад, висеше трупа на млада кестенява жена на около двадесет години. Тя беше облечена с бял копринен халат, под който се виждаше синя нощница от изкуствена материя. Вероятно е била красива, но в момента лицето й имаше восъчен цвят и от отворената й уста висеше подутият й език. Тънка струйка съсирена кръв се беше стекла от носа до брадичката й. Чък възкликна приглушено:

— Господи! Защо го е направила? — запита той с провлечен глас.

Инглиш се доближи до трупа и докосна китката.

— Мъртва е поне отпреди седем часа. Играта загрубява, Чък.

— Меко казано! Я виж ти! Как ми се иска и моето маце да носи такива неща, но тя предпочита пижамите.

Инглиш не го слушаше. Разглеждайки трупа, той разсъждаваше.

— Най-добре е да се измъкваме, шефе — каза Чък след дълга пауза.

— Затваряй си устата!

Инглиш започна да се разхожда из стаята.

Чък застана до вратата и зачака с очи вперени в Инглиш.

— На камината, шефе — каза изведнъж той.

Между дреболиите, които обикновено се слагаха върху една камина, Инглиш откри снимка на брат си Рой в сребърна рамка. Той я взе.

На гърба на снимката имаше надпис с мастило, написан с широкия неравен почерк на брат му:

„Поглеждай ме от време на време, моя любов, и не забравяй, че сме създадени един за друг.

Рой“

Инглиш изруга глухо:

— И с тази ли е трябвало да прави любов!

Той се обърна към Чък:

— Сигурно й е писал. Това е в стила му. Огледай се и се опитай да намериш писмата.

Чък се захвана за работа. Той действуваше сигурно, бързо и професионално. Инглиш го наблюдаваше как рови из всички шкафове и чекмеджета. Чък бързо откри връзка писма, опасани със синя панделка. Подаде ги на Инглиш и продължи да търси.

Инглиш хвърли поглед на писмата, написани от ръката на Рой. Като прочете 2–3 от тях, му стана ясно, че Рой и Мери бяха силно хлътнали един по друг и Рой имаше намерение да изостави Корин и да замине с Мери.

Инглиш направи кисела гримаса и пусна връзката писма в джоба си в момента, в който Чък затваряше последното чекмедже.

— Това са всичките, шефе.

— Хвърли едно око и оттатък — каза Инглиш.

Той изчака Чък да излезе от стаята, взе снимката на брат си и също я сложи в джоба си.

Пет минути след това Инглиш и Чък напуснаха апартамента, слязоха по стълбите и се насочиха към колата.