Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 15

Той чакаше в уличката, абсолютно неподвижен, като непрекъснато и бавно дъвчеше дъвката си. Чакаше вече в продължение на два часа с търпението на котка, която дебне мишка.

Малко след полунощ прозорецът на четвъртия етаж угасна и сградата потъна в тъмнина.

Човекът остана неподвижен. Облегнат на тухлената стена, с ръце в джобовете, той изчака още половин час. След това, поглеждайки още веднъж часовника си, той се наведе и вдигна едно навито на руло въже, което лежеше в краката му. Тежка кука, обвита с гума, беше завързана за единия край на въжето.

Той прескочи оградата, прекоси градината и мина зад сградата. На лунната светлина аварийната стълба се открояваше върху бялата стена на сградата.

Мъжът с кафявия костюм се спря за момент под сгъваемата част на аварийната стълба, която се намираше на около метър и половина над протегнатата му ръка. Той разви въжето и хвърли куката във въздуха. Тя се закачи на последното стъпало на стълбата. Тогава той дръпна леко въжето. Краят на стълбата слезе бавно и безшумно и скоро опря в земята.

Той откачи куката, нави въжето и го постави на земята.

След това започна без колебание да се изкачва по стълбата, без даже да се огледа дали някой не го наблюдава. Скоро достигна до прозореца на четвъртия етаж, който беше наблюдавал в продължение на два часа и със задоволство установи, че той не е плътно затворен и пердетата са спуснати. Тогава коленичи и залепи ухото си на процепа. След няколко минути плъзна пръстите си под леко отворения прозорец и внимателно натисна. Рамката се плъзна нагоре безшумно.

Когато прозорецът се отвори изцяло, той погледна през рамо към тъмната градина, която беше потънала в още по-гъст мрак. Единственият шум идваше от собственото му спокойно и равномерно дишане.

Разстоянието между пердетата беше достатъчно, за да се промуши между тях. След това внимателно се обърна и леко затвори прозореца. Изправи се и полуотвори пердетата. Стаята тънеше в мрак, но по аромата на парфюм и оризова пудра той разбра, че не е сбъркал. След миг усети близо до себе си леко и учестено дишане.

Той извади от джоба си миниатюрно електрическо фенерче, затули крушката с края на пръстите си и го запали. На слабата му светлина можа да различи едно легло, фотьойл, затрупан с дрехи и нощно шкафче, върху което се намираха малка лампа и една книга.

Леглото беше обърнато към прозореца. Той различи един силует под завивките. През таблата на леглото беше преметнат копринен халат.

Внимавайки да не насочи лъча на фенерчето към спящата, мъжът с кафявия костюм внимателно издърпа от гайките на халата коприненото му коланче. Провери здравината му, която го задоволи, след което внимателно взе книгата от нощното шкафче. С коприненото коланче и джобното фенерче в лявата ръка и с книгата в дясната, той отново се скри зад пердетата. Там угаси фенерчето, сложи го в джоба си, открехна пердетата с лявата си ръка и хвърли книгата насред стаята.