Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 12

— Ще видим.

Той я изгледа продължително:

— Мислех, че това ще ти достави удоволствие, Жюли.

— Не знам. Не ми се иска толкова бързо да напускам клуба. Разкажи ми за мача, Ник.

— Искам да ти кажа нещо друго. Помниш ли Рой?

Той почувствува как тя изтръпна.

— Разбира се. Защо питаш?

— Този идиот преди малко се самоуби.

Тя се опита да стане, но той я задържа на коленете си.

— Остани, Жюли.

— Мъртъв ли е? — запита тя, сграбчвайки ръката му.

— Да, мъртъв е. Най-после и той да свърши една работа както трябва.

Тя потръпна:

— Не говори така, Ник! Това е ужасно. Кога е станало това?

— Около девет и половина. Морили ми се обади в разгара на приема. И сигурно сега ликува. И как можа от всички полицаи от Криминалната полиция точно той да открие Рой. Даде ми да разбера, че ми прави услуга.

— Не го обичам — каза Жюли. — В него има нещо…

— Той е само едно ченге, което иска да си напълни джобовете.

— Но защо, Рой?…

— И аз това се питам. Може ли да се поразмърдам? Пречиш ми да се съсредоточа.

Той я взе на ръце, стана и я положи внимателно във фотьойла, след което се отправи към камината:

— Но, Жюли, ти си съвсем бледа.

— От това, което току-що ми каза. Не бях подготвена за подобни новини… Не знам дали си натъжен, Ник, но приеми моите съболезнования.

— Изобщо не ми е мъчно — отговори Инглиш, като извади кутията си с пури. — Разбира се, че бях много изненадан, но не може да се каже, че тази смърт ме развълнува особено. От раждането си Рой само трови живота на хората около себе си. Изглежда, че е мързеливец по рождение. Винаги си е имал неприятности, както всъщност и баща ми. Аз разказвал ли съм ти за баща си?

Потънала във фотьойла си, Жюли се любуваше на огъня с ръце, кръстосани върху коленете си. Тя поклати глава.

— Той беше един негодник — започна Инглиш. — Също като Рой. Ако майка ми не беше започнала работа, когато бяхме деца, вероятно щяхме да умрем от глад. Ако беше видяла жилището ни. Един бордей с три стаи в мазето на мебелирана къща. През зимата водата се стичаше по стените, а през лятото вонеше като в отходна канализация.

Жюли се наведе да добави ново дърво в камината и Инглиш я погали по брадичката.

— Но всичко това е вече минало — продължи той. — И все пак продължавам да не разбирам защо Рой се е самоубил. Морили ми каза, че бил закъсал с парите и се опитал да заплашва двама-трима от бившите си клиенти. В края на седмицата са щели да му отнемат разрешителното. Обзалагам се, че Рой никога не би се застрелял за такова нещо. Никога не съм смятал, че е достатъчно смел, за да направи подобно нещо, даже и в състоянието, в което се е намирал. Цялата тази история е много загадъчна. Версията за самоубийство задоволява Морили, но за мен тя не звучи убедително.

Жюли повдигна очи:

— Но, Ник, щом полицията казва…

— Да, знам, но това ме смущава. Защо не ми се е обадил, като е бил в такова безизходно положение? Вярно е, че последният път му посочих вратата, но обикновено това не му пречеше да опитва отново.

— Може би е имал гордост — каза спокойно Жюли.