Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 11

— Както желаете, господин Инглиш.

V

Чък Ийгън спря Кадилака пред една внушителна сграда, извисяваща се над реката.

Слезе от колата и отвори задната врата.

— Искам да разбера дали брат ми е имал секретарка — каза Инглиш, слизайки от колата. — Утре сутринта ще минеш през офиса му и ще питаш портиера. Трябва ми адреса на момичето. Не по-късно от девет часа ще минеш от тук. Ще идем да я видим, преди да е тръгнала за работа.

— Разбрано, шефе. Ще се заема с това. Мога ли да направя нещо друго за вас?

Инглиш се усмихна:

— Не. Отивай да спиш и утре да си точен.

Той влезе в сградата, направи знак с глава на нощния портиер, който застана мирно, като го забеляза и се отправи към асансьора, който го отведе на шестнадесетия етаж, където беше наел обширен апартамент за Жюли.

Пред вратата той бръкна за ключа и погледът му се спря на визитната й картичка: Госпожица Жюли Клер.

Той отвори и влезе в малкия хол. Докато оставяше пардесюто и шапката си на един фотьойл, отсрещната врата се отвори и на прага се появи млада жена.

Тя беше висока, с широки рамене и тесен ханш, с дълги и красиви крака. Сребристите й коси бяха събрани над главата. Зелените й очи блестяха. Тя беше облечена с маслиненозелен халат, препасан с червен ширит, а на краката си беше обула червени пантофи с висок ток.

Като й се любуваше, Инглиш помисли, че тя е коренно различна от Корин. Беше много по-красива и лицето й, излъчващо достойнство, му изглеждаше много по-привлекателно от лицето на която и да е друга жена. Даже и в този късен час, гримът й представляваше шедьовър на изтънчеността и добрия вкус.

— Закъсняваш, Ник — обърна се тя към него с усмивка. — Бях започнала да се питам дали въобще ще дойдеш.

Той се доближи до нея, прегърна я през кръста и я целуна по бузата.

— Съжалявам, Жюли — отвърна той, — но ме задържаха.

— Значи Джой спечели — продължи тя, вдигайки очи към него. — Вероятно си доволен?

— Не ми се вярва да си слушала прякото предаване на мача — каза той, повеждайки я към дневната.

В камината гореше буен огън, а светлината от абажурите придаваше на стаята интимна и уютна обстановка.

— Не, но слушах новините.

— В това отношение съвсем бихте си подхождали с Хари — каза той, разполагайки се в един от фотьойлите и привличайки младата жена върху коленете си.

Тя го прегърна през врата и допря лицето си до неговото.

— Представяш ли си, даже не дойде на мача, въпреки, че той свърши цялата работа, работейки като дявол цяла седмица. Съвсем прилича по характер на теб.

— За мен боксът е отвратителен — отвърна тя с гримаса. — Хари е прав, че не е отишъл.

Той се любуваше на приятното пламтене на въглищата и галеше бедрото на Жюли през коприната на пижамата й.

— Може и да е отвратителен, но носи големи печалби. А твоят номер мина ли добре?

Тя повдигна безразлично рамене:

— Мисля, че да. Публиката изглеждаше доволна. Не пях особено добре, но мисля, че никой не го забеляза.

— Имаш нужда от почивка. Мисля, че ще мога да се освободя следващия месец. Бихме могли да прескочим до Флорида.