Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 10
Джеймс Хадли Чейс
— Комисарят няма да настоява — отвърна Инглиш със злобна усмивка. — Ще поговоря с него утре сутринта. Ще помоля Сам Край да предупреди госпожа Инглиш. Няма защо да се говори наляво и надясно, че е нямал пари. Постъпката му би могла да бъде предизвикана и от свръхнапрежение.
Морили не отговори.
Инглиш се наведе напред и вдигна телефонната слушалка. Набра номер и зачака със свъсени вежди.
Сам Край, неговият адвокат, най-после отговори.
— Сам? Тук е Ник. Имам работа за теб.
— Надявам се, че не е тази вечер — отговори обезпокоен Сам. — Мислех да си лягам.
— Напротив, точно тази вечер. Нали ти се занимаваше с работите на Рой?
— По принцип, да — отвърна Сам без ентусиазъм, — но той от месеци не се е обръщал към мен за консултация. Какво му се е случило пак?
— Самоубил се е преди два часа.
— Боже Господи, и защо?
— Изглежда, че е останал без пари и е започнал да шантажира някои от бившите си клиенти. Щели са да му отнемат разрешителното и той е предпочел да свърши със себе си. Поне това ми беше обяснено. Съобщих на Корин, че е мъртъв, но не й казах защо. Тя е ужасно разстроена. Бих предпочел да не остава сама тази нощ. Би ли помолил жена си да отиде да прекара нощта при нея?
Край изръмжа раздразнено:
— Ще я попитам. Тя е добра душа и вероятно ще отиде, но вече си е легнала.
— Ако не иска да стане, ще трябва да отидеш ти. Не искам Корин да остава сама тази нощ. Всъщност, най-добре е ти да отидеш, Сам. Корин ме обвинява за смъртта на Рой. Тя очевидно не е съвсем на себе си, но се страхувам, че ще ни причини неприятности. Претендира, че съм отказал да заема пари на брат си. Ще трябва да се постараеш да й избиеш това от главата. Ако се наложи да даваме показания пред следователя, ще кажем, че Рой работеше много. Ще ти се наложи да убедиш Корин в тази теза.
— Добре — съгласи се Край. — Питам се защо ли работя за теб, Ник. Ще взема и Хелен със себе си.
— Гледай да предотвратиш разговори с журналистите. Не искам да се вдига много шум. Ела утре към десет и половина в моята канцелария да оправим тази работа.
— Добре — отговори Край.
— И побързай да отидеш при нея — заключи Инглиш, преди да затвори.
По време на този разговор Морили се опитваше да се прави, че не го забелязва, гледайки през прозореца. След като Инглиш затвори, той се обърна.
— Ако Край знаеше, че има възможност да намеря секретарката на брат Ви, ако разбира се е имал такава, бих могъл да я разпитам, без да безпокоим госпожа Инглиш.
— За какво да я разпиташ? — запита Инглиш с безизразен глас.
Морили изглеждаше притеснен:
— Исках само да проверя дали наистина е бил закъсал с парите и да разбера каква причина може да е имал, за да се самоубие.
— Не се безпокойте за секретарката му — отбеляза Инглиш. — Ще изпратя Край да провери. Той ще предостави на следователя всички сведения, от които има нужда.
Морили се поколеба за миг, след което се съгласи: