Читать «Лекарки» онлайн - страница 6

— Да.

— И можехте да забележите реакцията й?

— Да.

— И как посрещна новината?

— Е… тя… тя изглеждаше изненадана, но…

— Благодаря ви, господин Пелам. Нямам повече въпроси.

Процесът навлезе в четвъртата си седмица. Държането на прокурора и на адвоката бе завладяваща гледка за зрителите и репортерите. Гюс Венабъл беше облечен в бяло, а Алън Пен в черно и двамата обикаляха съдебната зала като играчи в смъртоносна, режисирана игра на шах, в която Пейдж Тейлър бе пожертваната пешка.

Гюс Венабъл вече подреждаше последните парчета от мозайката.

— Ако съдът разреши, бих искал да призова като свидетелка Алма Роджърс.

Когато тя се закле, Венабъл каза:

— Мисис Роджърс, с какво се занимавате?

— Аз съм мис Роджърс.

— Моля за извинение.

— Работя в туристическата агенция „Корниш“.

— Вашата агенция урежда пътувания до различни страни и резервира хотели и квартири, така ли?

— Да, сър.

— Искам да погледнете обвиняемата. Виждали ли сте я преди?

— О, да. Тя идва в агенцията преди две или три години.

— И какво искаше?

— Каза, че се интересува от пътуване до Лондон и Париж… и още, струва ми се, до Венеция.

— Как желаеше да пътува, с група ли?

— О, не. Държеше всичко да е от най-висока класа… самолетът, хотелът. И мисля, че искаше да наеме яхта.

В съдебната зала се възцари тишина. Гюс Венабъл отиде до прокурорското място и взе няколко папки.

— Полицията откри тези проспекти в апартамента на доктор Тейлър. Това са туристически маршрути до Париж, Лондон и Венеция, брошури за скъпи хотели и въздушни линии, а в една има списък на цените за наемане на частна яхта.

В залата зашушукаха.

Прокурорът отвори въпросната брошура.

— Ето няколко яхти, които се дават под наем — прочете той високо на глас. — „Кристина О“… двадесет и шест хиляди долара седмично плюс разходите по яхтата… „Резолут Тайм“… двадесет и четири хиляди и петстотин долара седмично… „Лъки Дрийм“… двадесет и седем хиляди и триста долара седмично. — Венабъл вдигна поглед. — Отбелязана е „Лъки Дрийм“. Пейдж Тейлър вече е била избрала яхта за двадесет и седем хиляди и триста долара седмично. Просто още не е била избрала жертвата си. Бих искал да отбележим това като нагледно доказателство номер едно. — Той се обърна към Алън Пен и се усмихна. Алън Пен погледна към Пейдж. Тя бе забила поглед в масата с бледо лице. — Свидетелката е ваша.

Пен се изправи на крака, помайвайки се, обмисляйки бързо нещата.

— Как върви туристическият бизнес напоследък, мис Роджърс?

— Моля?

— Попитах как върви туристическият бизнес. Туристическата агенция „Корниш“ голяма агенция ли е?

— Доста голяма, да.

— Предполагам, че идват много хора да се интересуват за пътувания.

— О, да.

— Някъде около пет-шест души дневно?

— Но, моля ви се! — В гласа й прозвуча възмущение. — Ние разговаряме с не по-малко от петдесет души на ден.

— Петдесет души? — Той изглеждаше впечатлен. — А денят, за който става дума, е бил преди две или три години. Ако умножим петдесет по деветстотин дни, грубо сметнато, прави около четиридесет и пет хиляди души.

— Мисля, че да.

— И въпреки това от всички тези хора вие помните точно доктор Тейлър. Защо?