Читать «Лекарки» онлайн - страница 8

Венабъл го прекъсна.

— Ваша милост, уверявам ви, че въпросите, които ще задам, са напълно уместни и свързани с току-що изслушаните от нас свидетелски показания. Също така те имат много общо с компетентността на обвиняемата като лекар.

Съдия Йънг отрони скептично:

— Ще видим. Това е съдебна зала и няма да търпя риболовни експедиции. Можете да призовете свидетелите си.

— Благодаря ви.

Гюс Венабъл се обърна към съдебния пристав.

— Бих искал да разпитам доктор Матю Питърсън.

Елегантен мъж, прехвърлил шестдесетте, се доближи до свидетелското място. Закле се и когато седна, Гюс Венабъл каза:

— Доктор Питърсън, колко време работихте в окръжна болница „Ембаркадеро“?

— Осем години.

— Каква е вашата специалност?

— Аз съм сърдечен хирург.

— Имали ли сте случай да работите с доктор Лорънс Баркър в същата болница?

— О, да. Многократно.

— Какво е мнението ви за него?

— Каквото и на всички останали. С изключение може би на Де Бейки и Кули, доктор Баркър е най-добрият сърдечен хирург в света.

— Присъствахте ли в операционната зала онази сутрин, когато доктор Тейлър е оперирала пациент на име… — той се престори, че поглежда в някакво листче — … Ланс Кели?

Тонът на свидетеля се промени.

— Да, присъствах.

— Бихте ли описали какво стана тогава?

Д-р Питърсън подхвана неохотно:

— Ами нещата не тръгнаха на добре. Започнахме да губим пациента…

— Какво имате предвид, когато казвате „да губим пациента“…

— Сърцето му спря. Опитвахме се да го спасим и…

— Беше ли повикан доктор Баркър?

— Да.

— Той дойде ли в операционната, докато траеше операцията?

— Към края. Да. Но беше вече твърде късно да се направи каквото и да било. Не успяхме да съживим пациента.

— И каза ли нещо доктор Баркър на доктор Тейлър?

— Е, всички бяхме доста разстроени и…

— Попитах ви каза ли нещо доктор Баркър на доктор Тейлър.

— Да.

— И какво беше то?

Последва мълчание и насред това мълчание отвън удари гръм подобно глас Божи. Миг по-късно връхлетя буря, забивайки дъждовните капки като пирони по покрива на съда.

— Доктор Баркър каза: „Вие го убихте.“

Зрителите се разкрещяха. Съдия Йънг удари силно с чукчето.

— Стига! Да не сте пещерни хора? Още един такъв изблик, и ще ви изхвърля навън на дъжда!

Гюс Венабъл изчака шумът да се уталожи. В настъпилата тишина той попита:

— Сигурен ли сте, че доктор Баркър е казал точно това на доктор Тейлър — „Вие го убихте“?

— Да.

— Вие заявихте, че доктор Баркър е човек, чието мнение на медик се цени?

— О, да.

— Благодаря ви. Достатъчно, докторе. — Той се обърна към Алън Пен. — Свидетелят е ваш.

Пен стана и се приближи до свидетелското място.

— Доктор Питърсън, аз никога не съм присъствал на операция, но предполагам, че напрежението е огромно, особено при такова сериозно нещо като сърдечна операция.

— Напрежението е доста голямо.

— Колко души има в такъв момент в операционната? Трима или четирима?

— Най-малко половин дузина, а и повече.

— Наистина ли?

— Да. Винаги има двама хирурзи, единият асистира, понякога двама анестезиолози, операционна сестра и поне още една помощник-хирургична сестра.