Читать «Лекарки» онлайн - страница 4

Гюс Венабъл за миг извърна очи към мястото, където седеше д-р Тейлър. Съдебните заседатели проследиха погледа му. Венабъл поклати глава като че ли натъжен, после отново се обърна към свидетеля.

— Мистър Кронин приличаше ли на човек, който иска да даде един милион долара на доктор Тейлър?

Алън Пен отново скочи на крака.

— Възразявам! Той отново подканва свидетеля да изрази мнение.

— Отхвърля се — отвърна съдия Йънг. — Свидетелят може да отговори на въпроса.

— Не, по дяволите. Мразеше я в червата.

На свидетелското място застана д-р Артър Кейн. Гюс Венабъл каза:

— Доктор Кейн, вие сте били дежурният щатен лекар, когато станало ясно, че Джон Кронин е бил предумишлено уби… — той погледна към съдия Йънг — … убит с инсулин, вкаран в интравенозната течност на системата му. Вярно ли е?

— Вярно е.

— И впоследствие вие открихте, че доктор Тейлър е отговорна за това.

— Точно така.

— Доктор Кейн, ще ви покажа официалния болничен смъртен акт, подписан от доктор Тейлър. — Той взе един документ и го връчи на Кейн. — Ще го прочетете ли на глас, моля?

Кейн започна да чете: „Джон Кронин. Причина за смъртта: спиране на дишането вследствие инфаркт на миокарда, усложнен от белодробна емболия.“

— Или казано на езика на неспециалистите?

— В смъртния акт се твърди, че пациентът е умрял от сърдечен пристъп.

— И този акт е подписан от доктор Тейлър, така ли?

— Да.

— Доктор Кейн, това ли бе истинската причина за смъртта на Джон Кронин?

— Не. Смъртта му бе предизвикана от инжекция с инсулин.

— Значи доктор Тейлър му е инжектирала фаталната доза инсулин, а после е фалшифицирала смъртния акт, така ли?

— Да.

— И вие докладвахте за това на административния ръководител на болницата доктор Уолас, който после уведоми властите?

— Да. Сметнах го за свой дълг. — В гласа му зазвъня справедливо възмущение. — Аз съм лекар. Не приемам, че може да се отнеме животът на друго човешко същество при каквито и да било обстоятелства.

Следващият призован свидетел бе вдовицата на Джон Кронин, Хейзъл Кронин, към тридесет години и отгоре, с огненочервена коса и съблазнителна фигура, която семплата й черна рокля не успяваше да скрие.

Гюс Венабъл каза:

— Зная, че това е болезнено за вас, мисис Кронин, но трябва да ви помоля да опишете пред съдебните заседатели отношенията с покойния си съпруг.

Вдовицата попи очи с голяма дантелена кърпичка.

— Бракът ни с Джон се градеше върху любов. Той беше чудесен човек. Често ми повтаряше, че съм му донесла единствената истинска радост в живота.

— Колко години бяхте омъжена за Джон Кронин?

— Две, но той винаги казваше, че било като две години в рая.

— Мисис Кронин, съпругът ви някога обсъждал ли е с вас доктор Тейлър? Да ви е споменавал например каква страхотна лекарка е тя? Или колко много му е помогнала? Или колко много му харесва?

— Никога не е ставало дума.

— Никога?

— Никога.

— А да ви е казвал, че ще лиши вас и братята ви от наследство?