Читать «Лекарки» онлайн
Сидни Шелдън
Annotation
Действието се развива в голяма болница в Сан Франциско, чието напрегнато ежедневие изправя героините — три лекарки — пред необичайни проблеми и нелеки изпитания.
Сидни Шелдън
ПРОЛОГ
КНИГА ПЪРВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
КНИГА ВТОРА
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
Сидни Шелдън
Лекарки
Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо.
Има три категории човешки същества — мъже, жени и жени лекарки.
ПРОЛОГ
Районният прокурор Карл Андрюс беше бесен.
— Какво, по дяволите, става тук? — възмутено попита той. — Някакви си три докторки, които живеят заедно и работят в една и съща болница. Едната едва не затваря цялата болница, втората убива пациент заради един милион долара, а пък третата я умъртвяват.
Андрюс спря да си поеме дълбоко дъх.
— И всичките — жени! Три проклети лекарки! Медиите се занимават с тях, като че ли са знаменитости. По телевизията показват само тях. Програмата „60 минути“ им посвети отделно предаване. Барбара Уолтърс засне специален репортаж. Не мога да разтворя вестник или списание, без да видя снимките им или да прочета нещо за тях. Обзалагам се две срещу едно, че Холивуд ще направи филм и ще превърне тези кучки в героини! Няма да се учудя, ако правителството пусне марки с образите им, като на Пресли. Е, за Бога, няма да търпя подобно нещо! — Той блъсна с юмрук по снимката на една от жените на корицата на списание „Тайм“. Заглавието гласеше: „Д-р Пейдж Тейлър — ангел на милосърдието или ученичка на дявола?“
— Доктор Пейдж Тейлър. — Гласът на районния прокурор бе изпълнен с отвращение. — Оставям процеса в твои ръце, Гюс. Искам да я осъдиш. Предумишлено убийство първа степен. Газова камера.
— Не се притеснявай — отвърна тихо Гюс Венабъл. — Ще се постарая.
Докато седеше в съдебната зала и наблюдаваше д-р Пейдж Тейлър, Гюс Венабъл си помисли: „Съдебните заседатели са й в кърпа вързани.“ После вътрешно се усмихна. Съдебните заседатели на никого не са вързани в кърпа. Тя беше висока и стройна, с изненадващо тъмнокафяви очи на бледото лице. Равнодушният наблюдател не би я сметнал за привлекателна. По-внимателният щеше да забележи нещо друго — в нея някак хармонично съжителстваха всичките фази от живота й. Щастливата възбуда на детето се наслагваше върху стеснителната несигурност на девойката и мъдростта и болката на жената. Излъчваше невинност. „От този вид момичета е — помисли си Гюс Венабъл цинично, — които един мъж с гордост би представил на майка си. Ако майка му има вкус към хладнокръвни убийци.“
В очите й се четеше почти призрачна отдръпнатост, отдалеченост, която подсказваше, че д-р Пейдж Тейлър се е оттеглила някъде дълбоко в себе си, в друго място и друго време, далеч от студената стерилна съдебна зала, където бе затворена като в капан.
Делото се гледаше в достолепната Съдебна палата на Сан Франциско на Брийънт Стрийт. Сградата, приютила Върховния съд и окръжния затвор, бе отблъскваща — седеметажна, иззидана от четвъртити сиви каменни блокове. Посетителите, пристигащи в съдебната зала, минаваха като през фуния през пунктовете за електронна проверка за оръжие. Горе на третия етаж се намираше Върховният съд. В зала 121, където се гледаха делата за убийства, съдийската маса бе в дъното, с надипленото зад нея американско национално знаме. Наляво от съдийската маса седяха съдебните заседатели, а в центъра имаше две маси, разделени от пътека — едната за прокурора, другата за защитника.
