Читать «Лекарки» онлайн - страница 2

Залата беше претъпкана с репортери и онзи вид зрители, дето ги привличат фаталните катастрофи по шосетата и процесите за убийство. А този беше извънредно зрелищен. Прокурорът Гюс Венабъл сам по себе си представляваше гледка. Той бе плещест, много едър, с посивяла грива и козя брадичка, със светски маниери на плантатор от Юга. Никога не бе ходил на Юг. Имаше занесен вид и мозък на компютър. Отличителен белег зиме и лете бе белият му костюм със старомодна риза с твърда яка.

Алън Пен, защитникът на Пейдж Тейлър, бе пълна противоположност на Венабъл — стегната, енергична акула, с репутация на адвокат, който изкопчва оправдания за клиентите си.

Двамата мъже се бяха изправяли един срещу друг и преди и отношенията им се отличаваха с неволно уважение и абсолютно недоверие. За изненада на Венабъл Алън Пен дойде да разговаря с него една седмица преди започване на процеса.

— Дойдох да ти направя услуга, Гюс.

„Пази се от адвокати, които ти носят дарове.“

— Какво имаш предвид, Алън?

— Виж, какво ще кажеш?… Не съм обсъждал това още с клиентката си, но да предположим… просто да предположим… че ще успея да я убедя да се признае за виновна срещу смекчаване на присъдата и така да спестим на щата разходите по делото.

— Искаш да пледирам за оправдание ли?

— Да.

Гюс Венабъл посегна към писалището си, търсейки нещо.

— Не мога да намеря проклетия си календар. Знаеш ли коя дата сме днес?

— Първи юни. Защо?

— За момент си помислих, че може би е вече Коледа, в противен случай защо ще искаш от мен такъв подарък?

— Гюс…

Венабъл се наведе напред в креслото си.

— Знаеш ли, Алън, при обикновени обстоятелства бих могъл да се съглася с теб. Ако искаш да знаеш истината, точно сега бих предпочел да съм в Аляска на риба. Отговорът ми обаче е „не“. Ти защитаваш хладнокръвна убийца, умъртвила преднамерено безпомощен пациент заради парите му. Ще поискам смъртно наказание.

— Мисля, че е невинна, и аз…

Венабъл отсечено и силно се изсмя.

— Не, не мислиш. Нито ти, нито който и да било друг. Случаят е кристално ясен. Клиентката ти е виновна не по-малко от Каин.

— Не и докато съдебните заседатели не го потвърдят, Гюс.

— Ще го потвърдят. — Венабъл замълча за миг. — Ще го потвърдят.

След като Алън Пен си отиде, Гюс Венабъл поседя, размишлявайки върху разговора им. Идването на Пен бе признак на слабост. Той знаеше, че няма никакъв шанс да спечели делото. Гюс Венабъл си помисли за неопровержимите доказателства, с които разполагаше, и за свидетелите, които щеше да призове, и изпита задоволство.