Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 78

Макар че не беше вкусвал много от плодовете на цивилизацията, Ахмед бе живял в страна с електричество и знаеше за какво служи електрическият ключ. Марборн чу тропота на босите му крака по стълбите и се спусна да го гони. Но край вратата се блъсна в преметнатата маса и падна. Когато светна, непознатият бе безследно изчезнал. Нямаше го нито в стаята, нито на стълбището, нито на улицата.

Смъртта на Марборн

Като се върна в квартирата си, Марборн внимателно затвори вратата след себе си и изпи чаша уиски.

— Ей, че свиня! — рече си той и сложи шишето на масата.

След това започна да разглежда писмото. В дебелия плик се намираха само листове от вестник. — Значи ето до какво се свеждаше този коварен план! Това бе ядосало дивата котка, както се изрази Уелинг, и сега тази дива котка си показваше ноктите.

Марборн спокойно обмисляше създалото се положение. На челото му избиха капки пот. Хамон беше готов на всичко само да можеше да си върне документа. В това нямаше никакво съмнение.

След като помисли половин час, Марборн решително стана, свали си палтото и ризата и отлепи от тялото си прозрачна копринена кесийка, в която се пазеше тайнственият документ. Тази кесийка беше залепена с няколко парчета пластир за тялото му и образуваше своеобразно и незабележимо скривалище.

През прозрачната коприна той видя отделни букви и думите на документа, след който тичаха Морлек и Хамон. Той налепи на кесийката още няколко парчета пластир и пак се облече. Преди да излезе от вкъщи, внимателно прегледа револвера и го скри в джоба си. Сега трябваше да предприеме само едно. И колкото по-бързо го предприемеше, толкова по-добре щеше да бъде. Трябваше да напусне къщата, преди наемният убиец да дойде на себе си и да го нападне повторно.

Той наметна плаща си, взе бастун и излезе на улицата.

Джеймс Морлек — ето кой можеше да го защити от заплашващата го опасност, ето в кого се криеше ключът на всички тайни и развръзката на създалото се положение. Непременно трябваше да отиде при него с документа.

Като излезе на улицата, Марборн внимателно се озърна, седна в едно такси и отиде на гара Виктория. Там чака половин час първия влак. Това време прекара в чакалнята на първа класа, като пиеше уиски, а после отиде в купето, където седяха двама солидни пътници.

* * *

До единайсет часа вечерта Джеймс седя вкъщи и работи. По едно време чу шум пред къщата и отвори вратата. Бинджер се спусна към него и развълнувано му каза:

— Онзи проклетник Марборн иска непременно да ви види.

— Поканете го — каза Джеймс, след като помисли малко.

Джеймс се учуди на Марборновото посещение и не можа да си обясни причината. Бившият детектив сигурно подозираше, че човекът с черната маска е Джеймс, но не можеше да се предположи, че той идваше посред нощ само да поприказва за извършената кражба.