Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 76

— Това не е чудно — мрачно отговори Слоун, като погледна изпразнената огнеупорна каса. — Извън всяко съмнение е, че тук е работил човекът с черната маска. Никой като него не умее тъй чисто да отвори тази каса.

— Човекът с черната маска е идвал при мен не за пари. Той е търсил нещо друго, макар да е взел и пари — продължи Марборн и замислено почука с пръсти по масата. — Той тича подир това от първия ден на касоразбиваческата си дейност. Днес направих справка в дневника си. Там са записани всички кражби на човека с черната маска. И още сега ще ви кажа какво установих. Във всички банки, които е ощастливил с посещението си, е имало сметки на Ралф Хамон. Във всички банки има огнеупорни помещения с каси, в които клиентите пазят ценности и всякакви видове документи. И всеки път се е случвало тъй, че е разбивал помещението, в което е била касата и на Хамон. Ето защо съм уверен, че той е търсил ей това нещо — и Марборн многозначително се потупа по лявата страна.

— Не можете ли да ми обясните какво е търсил? — попита изгарящият от любопитство Слоун.

В отговор Марборн презрително се усмихна.

— Виждам, че сте готов да узнаете всичко. Този Морлек е богат човек. Винаги съм подозирал, че има цяло богатство на разположение.

— Разбира се, че е богат — отговори Слоун. — А нима вие не бихте били богат, ако извършехте четиридесет и два грабежа, открадвайки хиляди, десетки хиляди фунта.

— Моля да не ме прекъсвате. Със сигурност знам, че той има свое собствено богатство, но никой не е сигурен, че той е крал пари.

— Но нашите пари все пак е взел, нали?

— Слушайте, Слоун, убеден съм, че той ще ми плати за това не по-малко от Хамон.

— Пазете се от него — убедително отсече Слоун. — Току-виж ви откраднал онова нещо, както открадна моите пари.

Скоро след това Слоун си отиде вкъщи. Загубата на парите силно го потресе и той трябваше да си събере мислите, за да дойде на себе си. Като остана сам, Марборн дълбоко се замисли. Нанесената му от Лидия обида го бе засегнала силно. Сега девойката му се струваше не толкова привлекателна. Той сериозно се замисли как да накара нея и брат й да заплатят за високомерието си. На сутринта бе пратил на Хамон писмо, в което искаше пари. В отговор получи само петстотин фунта. Той не се задоволи с тази смешно малка сума според него и веднага му прати второ писмо. Но след малко узна, че Хамон е заминал за града.

Марборн сметна това за предлог, с който можеше да се отклони молбата му, и бързо отиде лично в къщата на Хамон. Обаче там потвърдиха, че Хамон заминал от града, а пък Лидия заминала с бързия влак за континента. Домоуправителят изказа предположението, че тя ще прекара там не по-малко от седмица.

Макар че нощта беше много студена, Марборн отвори прозореца и огледа улицата. Дори се опита да разгледа хората. Един едър, набит човек, който бързо минаваше по улицата, привлече вниманието му. „Сигурно е чужденец“ — помисли си Марборн.