Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 79

Посетителят влезе. По външния му вид Джеймс разбра, че нещо му се е случило. Той предполагаше, че ще има някакви недоразумения, но излезе, че Марборн е настроен крайно миролюбиво и че не е склонен да го упреква.

— Извинете, че ви безпокоя толкова късно, господин Морлек — учтиво каза той. — Бързам да ви кажа, че не идвам да говоря с вас за станалото през миналата нощ.

Джеймс не отговори.

— Всъщност — започна Марборн и се запъна. Той потрепери, озърна се и уплашено попита: — Какво е това?

Двамата събеседници чуха как пясъкът пред къщата заскърца.

— Кой ли е? — изстена Марборн.

— Ей сега ще видим — отговори Джеймс и тръгна навън. Като отвори вратата, той видя пред себе си Уелинг.

— Влезте, Уелинг — покани той детектива. — Вие сте вторият посетител днес, който съвсем не очаквах да видя.

— А кой беше първият?

— Старият ви приятел господин Марборн.

Белите вежди на капитан Уелинг учудено се вдигнаха. Той се намръщи.

— Марборн? Интересно. Да не е дошъл при вас да си иска парите?

— Аз също помислих да не е дошъл за това — добронамерено отговори Джеймс. — Но после видях, че има по-сериозни причини да се безпокои.

Като видя Уелинг, Марборн облекчено въздъхна, с което още повече усили учудването на Морлек.

— Нима очаквахте да видите някой друг? — учтиво попита Морлек.

— Не, не — измърмори Марборн в отговор.

— На мен също ми се струва, че очаквахте да видите някого — продължи Уелинг. — Можете да сложите спокойно револвера си настрана. Носенето на огнестрелно оръжие е много лош навик. Чудя се, че вие, стар полицай, не сте усвоили това правило. Най-добре е да носите със себе си здрав бастун и да не се бавите да нанесете първия удар.

Марборн малко се успокои, макар че Уелинг беше най-виновният за уволнението му. Виждаше се, че той се опитваше да премахне спомена за преживяния неотдавна ужас.

— Господин Морлек, не искам повече да ви затруднявам с работите си. Може би утре сутринта ще ми отделите няколко минути от свободното си време?

— Сигурно моето присъствие ви пречи? — започна Уелинг.

— Не, не. Ще ви помоля само да ми посочите къде мога да прекарам тази нощ. В селото сигурно има гостоприемница, нали?

— Да. Бихте могли да преспите в „Червеният лъв“. Аз също съм отседнал там. Но, моля ви, вършете си работата, аз мога да почакам. Моята работа не е бърза. Мога да видя господин Морлек друг път — предложи полицаят.

— Благодаря ви — побърза да каже Марборн. — Аз ще се видя утре сутринта с господин Морлек.

Той реши да даде последна възможност на Хамон да уредят мирно работата. Утре сутринта ще му прати предложението си, а тук, на голямо разстояние от Лондон, и Хамон няма защо да се безпокои за живота си. При това предполагаше, че Хамон ще стане по-щедър и по-сговорчив след опита за убийство.

— На пътя ще срещнете още двама ваши познати, Марборн. Моля ви, не ги карайте да тръгват с вас — каза Уелинг на раздяла.