Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 75

* * *

Той препускаше по селската улица и внезапно си спомни, че беше поканил Уелинг да вечерят заедно, защото детективът щеше да остане ден-два на село. Затова веднага обърна коня си и отиде в гостилницата „Червеният лъв“. Уелинг седеше там на чаша бира.

— Уелинг, вие познавате ли някой си Бенокуайт? — попита Морлек.

— Преди бях срещнал човек с това име — отговори детективът, без да се замисля. — Помните ли делото му? Беше млад свещеник и го лишиха от сана му заради поведението му. По-точно казано, той не бе извършил никакви особени престъпления, но по природа бе лош човек. По-късно се присъедини към една компания от нечестни комарджии и падна в ръцете ни. Но срещу него не бе повдигнато никакво обвинение. След като войната започна, отиде на фронта като доброволец и храбро се би. Дори поискаха кръст за храброст за него. Той падна в боя при Сома. Може би вие сте си спомнили за него във връзка с едно тайно общество? Беше замесен в някаква история, но ние не го преследвахме за това.

— За какво тайно общество споменавате?

— Той имаше манията да образува тайни общества. Увлече се по това още от ученическата скамейка и с това не само внесе смут в училището си, но изплаши всички момчета в околностите. Бе мистично настроен, но в основата на характера му лежаха хитрост и вероломство.

— Знаете ли в кое училище е учил?

— Случайно научих това. Учил е в Гулстън. Това е най-голямото училище в Беркшайър.

Джеймс се върна вкъщи и написа писмо до директора на училището в Гулстън. Надяваше се, че директорът няма да познае в него героя на последния скандален процес в Олд Бейли. Следобед видя как Хамон замина с автомобила си към Лондон и се учуди, че тъй бързаше да се върне в града.

Обаче през нощта до ушите му пак долетя своеобразният шум на италианския Хамонов автомобил. Като се приближи до прозореца, видя, че финансистът пак идваше в Крейз. Морлек помисли, че напоследък неприятелят му е твърде деен и се движи от място на място по-често от всеки друг път. И наистина, Ралф Хамон не губеше времето си напразно. Той успя да иде в Лондон и да поговори с новопристигналия в този град чужденец. Разговорът с чужденеца се проведе на арабски език.

Ахмед се залавя за работа

Никой не умееше да съчувства на ближния си тъй, както сержант Слоун. Но достатъчно бе съдбата да се обърне срещу него, за да изпадне в непоносимо настроение и да започне да трови живота на околните.

— Не ме интересуват вашите работи, Марборн. Можете да постъпвате, както желаете, но във вашата каса се пазеха мои четиристотин фунта. А аз една седмица преди това ви молих да внесете тези пари на мое име в някоя банка.

— Успокойте се, Слоун — опита се да го утеши Марборн. — Ако не бях аз, вие изобщо нямаше да получите тези пари. За мен не представлява никаква трудност да ви намеря пак такава сума.

— Нима? — запита практично настроеният Слоун.

— Да, точно така. Тази сутрин той ми изпрати петстотин фунта, но преди да ги измъкна от него, си имах много главоболия. Във всеки случай няма да гладуваме. Но аз седях цяла нощ и мислих над създалото се положение.