Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 73

— Много — веднага отговори Джеймс.

— Кой би могъл да си помисли… — каза бавно Уелинг и пусна плочата, която започна бавно да се върти. — Чудно! Вашият грамофон пълзи като охлюв… Знаете ли каква мисъл ми навя това? Ако имате една лампа и я поставите насред диска, а на края на диска ако поставите картонена фигурка на човек, на завесата би се получила много интересна сянка. Тази сянка би напомняла на вас и на всички отвън би се струвало, че минавате край прозореца. Какво ще кажете за тази ми мисъл?

Джеймс премести регулатора и дискът се завъртя по-бързо.

— Това показва, че дори най-хитрият и добре измислен план може да претърпи неуспех заради някоя малка небрежност. Ако бях престъпник и ако исках да излъжа полицията, най-напред трябваше да поставя регулатора в нормално положение.

Като се озърна, Уелинг потърси Спунер и Финигън.

— Предполагам, че всичко е наред — каза той на полицаите. — Вие няма защо да си губите напразно времето тук. Можете да се върнете с първия влак в града. Аз ще ви настигна. А през това време ще успея да поговоря с господин Морлек за по-лични неща.

И като кимна с глава, освободи полицаите. Щом излязоха, той се приближи до прозореца и ги проследи с поглед.

— Те са славни момчета — каза той, обръщайки се към Джеймс. — Гледат си добре работата, но за съжаление нямат никакъв подход. Кажете ми честно, Морлек, къде бяхте тази нощ?

— А според вас къде съм могъл да бъда? — попита Джеймс и седна по-удобно край камината, като почна да си тъпче лулата.

— Предполагам, че сте успели да посетите нашия общ приятел Марборн и че сте отворили огнеупорната му каса. А знаете ли, аз говоря само това, в което съм сигурен. Морлек, не бива така — и той многозначително поклати глава. — Акулата не хапе акула, а крадецът не трябва да краде друг крадец. Не вярвам да се съмнявате, че Марборн е крадец, въпреки че носеше полицейски мундир. Господ и началникът на Скотланд ярд много добре знаят това. Намерихте ли поне онова, което търсехте?

— Не, не успях да го намеря.

— Но в такъв случай защо взехте парите му?

— Какви пари? — невинно попита Джеймс. — Та вие добре знаете, че аз вземам пари само тогава, когато принадлежат на човека, с когото се боря.

— Отдавна се досещах за това, но тези пари бяха на Марборн. Може да ги е спечелил по нечестен начин, но все пак те бяха негови. Ще ми обясните ли защо Марборн се ползва с такова влияние над Хамон?

— Доколкото знам, той го изнудва. В ръцете му се намира един документ, който има много голямо значение за Хамон. И Хамон е принуден да му плаща за мълчанието. Поне тъй си представям отношенията им.

— Но сега се приближаваме към обстоятелството, смисълът на което не ми е ясен. Мисълта ми е за документа, след който напразно тичате и който се намира в ръцете на Марборн. Ако този документ падне в ръцете на полицията и на съда, песента на Хамон е изпята. Надявам се, че правилно излагам обстоятелствата?

— Съвсем правилно.

— Чудесно! А сега кажете ми какво се намира в този документ и защо Хамон се въздържа да го унищожи?