Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 72

Той се сбогува с Джеймс и се запъти към къщата, където го чакаше пациент. Морлек дълбоко се замисли.

Не, Джоана искаше да го наплаши и си позволи да се шегува. Той силно вярваше, че това наистина беше така и не беше склонен да се примири с мисълта, че тя е вече омъжена. Тази мисъл бе самозалъгване, но той не желаеше да се откаже от нея.

В този момент, когато обиколи Стария дом, той срещна един голям автомобил, италианска марка. За миг задържа коня си и погледна след автомобила. Присъствието на Хамон в тези краища надали можеше да донесе нещо добро на някого.

— Господарю, тук идваха полицаи — театрално му съобщи Бинджер, като изскочи да го посрещне.

— Кой идва тук? Спунер или Финигън?

— Не, те дойдоха тук всички заедно. И разпитваха Уилям. Колко е чудно, че домоуправителят се казва също като мен Уилям.

— Стига сте бъбрили! — нетърпеливо го прекъсна Джеймс. — Какво казаха на Уилям?

— Искаха да научат дали не сте излизали миналата нощ от вкъщи. И Уилям им каза, че доколкото знае, цяла нощ сте прекарали вкъщи. А аз със сигурност зная, че бяхте вкъщи, и така им казах. Те записаха това в протокола.

— Кога си отидоха?

— Още не са си отишли. Те влязоха в кабинета ви. Един от тях каза — те бяха трима, че не се чувства добре и че трябва да седне да си почине. Слънцето му било напекло силно главата.

— Доколкото мога да си спомня, през последния месец изобщо не се е показвало слънце. Сигурно третият се казва Уелинг. Онова, което вие разказвате за него, много напомня неговото поведение.

— Точно така, господине, казва се Уелинг. Той е възрастен господин с бяла коса и като че ли не е с всичкия си. Държи се като дете. Сложи грамофона на масата и постоянно питаше защо е страничното отверстие. Просто е ужасно как могат възрастни хора понякога да се държат като деца.

— Да, това е ужасно — убедително повтори Джеймс и побърза да влезе в кабинета си.

Там видя, че Уелинг разглеждаше една гравюра на камината, като че ли нищо не е било. Щом видя Морлек, той приветливо му се усмихна и каза:

— Ето ви най-после и вас, Морлек? Днес изглеждате чудесно. Цъфнали сте като пролет.

— Току-що срещнах доктора. Той беше съвсем на друго мнение, но трябва да се предполага, че вие по-добре знаете това — пошегува се Джеймс, като стисна ръката на детектива.

— Струваше ми се, че не е зле да дойда да ви видя. Едва вчера научих, че тук без мое знание са били пратени двама наши хора, за да ви наблюдават. Щом научих това, побързах да дойда и върнах чиновниците. Не искам да ви притеснявам, Морлек. Вие трябва да имате пълна свобода.

Джеймс високо се засмя.

— Не се съмнявам, че вие лично сте наредили на тези детективи да ме следят — каза той.

— Аз още по-малко се съмнявам в това — тъжно произнесе Уелинг и поклати глава. — Най-ужасното в нашия занаят е, че трябва да лъжем. Вие имате чудесен грамофон… Имате ли и плочи?