Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 95

Хоукмун продължи да говори в същия дух и постепенно обезверените войни надигнаха глави. Някои дори го подкрепиха с възторжени възгласи. А после на колесницата се качи и царица Фраубра, която призова хората си да последват Хоукмун и да ударят врага още днес, когато е изморен от спечелената битка, а много от войниците скоро ще са пияни и неспособни да се защитят.

Речта на Хоукмун повдигна духа им, а в думите на царицата всички съзряха желязна логика. Те започнаха да стягат оръжията, навличаха доспехите и се оглеждаха за конете си.

— Ще нападнем тази нощ — извика царицата, — преди да са предугадили плана ни.

— Мисля, че ще се присъединя към вас — заяви Рицаря в Мрамор и Злато.

В тази нощ армията на царицата се върна в Хамадан, където победителите още празнуваха, градските порти бяха широко отворени, а чудовищата спяха безгрижно, натъпкали стомасите си с плячка.

Пета глава

Животът на Черната перла

Нахлуха в града и започнаха да секат всичко, каквото им се изпречеше пред очите далеч преди противникът да осъзнае какво става. Хоукмун ги водеше. Главата го болеше нетърпимо, а Черната перла бе започнала да пулсира съвсем осезаемо. Лицето му беше изпънато и бледо, а видът му бе такъв, че войниците се разбягваха от пътя му. Изправил коня на задни крака, той размахваше бясно сабята, завладян от неудържимо желание да убива и крещеше неистово: „Хоукмун! Хоукмун!“

Близо зад него препускаше Рицаря в Мрамор и Злато, който покосяваше враговете си със смразяващо спокойствие и методичност. Царица Фраубра също бе в първите редици, възседнала своята медна колесница, с която се врязваше безстрашно в редовете на противника, а Оладан от планините се изправяше често на стремената и сипеше наоколо стрели.

Сражаваха се за всяка улица, за всеки дом, а силите на Нахак и маскираните войници бавно и неумолимо отстъпваха към края на града. Изведнъж Хоукмун забеляза купола и зодиакалните знаци на къщата на Малагиджи, прескочи с коня войниците, които му препречваха пътя, нахлу в двора, където слезе от седлото и затича нагоре по стълбите.

Наоколо лежаха проснати телата на черните пазачи, вратата беше изкъртена, а вътре в къщата цареше пълен хаос.

Като се препъваше сред разбитите мебели, Хоукмун забеляза една тясна, извита стълба. Беше стигнал средата й, когато вратата горе се отвори и насреща му излязоха двама войници с вълчи маски и оголиха саби, готови да го срещнат. Хоукмун сграбчи сабята за да се защити. Лицето му бе разкривено в мъртвешка усмивка, а очите му горяха с безумни пламъчета и в тях се четеше ярост и отчаяние. Той замахна веднъж, два пъти, три пъти и по стълбите се изтърколиха два трупа. Хоукмун изтича в стаята, където Малагиджи бе завързан за стената, а тялото му бе покрито с рани от изтезанията.