Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 96

Той побърза да освободи стареца, взе го на ръце и внимателно го положи на близката кушетка. Стаята бе натъпкана с най-различни алхимични прибори и машини с неясно предназначение. Малагиджи изстена и отвори очи.

— Трябва да ми помогнеш, магьоснико — замоли го с пресипнал глас Хоукмун. — Дойдох тук за да ти спася живота. Сега е твоя ред да опиташ да спасиш моя.

Малагиджи се надигна от кушетката и сви устни от болка.

— Вече ти казах — няма да помагам нито на едната, нито на другата страна. Измъчвай ме, ако желаеш, както постъпиха твоите сънародници, но аз няма…

— Проклет да си! — извика Хоукмун. — Главата ми ще се пръсне. Едва ли ще изкарам до зори. Нямаш право да ми отказваш. Изминах две хиляди мили, за да те моля за помощ. И аз като теб съм жертва на Гранбретан. Дори повече, аз…

— Докажи го и може би ще ти помогна — прекъсна го Малагиджи. — Прогони нашествениците от града и тогава ела отново.

— Но вече ще е твърде късно. Перлата ще си възвърне живота. Всеки момент…

— Докажи го — повтори Малагиджи и се отпусна на кушетката.

Хоукмун неволно вдигна сабята. Завладян от безумен гняв и отчаяние, той бе готов дори да посече немощния старец пред него. Но после се обърна, спусна се по стълбите, излезе на улицата и се метна в седлото.

Не след дълго откри Оладан.

— Как върви битката? — извика той сред грохота на сражението.

— Не особено добре. Мелиадус и Нахак успяха да се прегрупират и сега държат почти половината град. Главните им сили са на централния площад, където е дворецът. Царица Фраубра и твоят брониран приятел се готвят да ги ударят, но опасявам се, че усилията им ще бъдат напразни.

— Да отидем да видим — извика Хоукмун и пришпори коня сред мелето, като си прокарваше път с бесни удари на сабята, без да подбира врагове или приятели.

Оладан го последва и двамата скоро излязоха на големия централен площад, където армиите вече се бяха строили една срещу друга. Възседнали конете си, отпред стояха Мелиадус и Нахак, който, ако се съдеше по тъповатото лице, бе само пионка в ръцете на Тъмната империя. Срещу тях, в очуканата от битката колесница се беше изправила царица Фраубра, а до нея — Рицаря в Мрамор и Злато.

Тъкмо когато Хоукмун и Оладан излязоха на площада, барон Мелиадус крещеше сред пукота на горящите факли.

— Къде е онова страхливо псе Хоукмун? Май е напълни гащите, а?

Хоукмун разблъска строените войници, като пътем забеляза, че редиците им съвсем бяха отънели.

— Ето ме, Мелиадус. Дойдох да те унищожа!

Мелиадус се изсмя.

— Да ме унищожиш? Не знаеш ли, че още си жив само благодарение на прищевките ми? Не чувстваш ли, Хоукмун, че Черната перла вече се готви да погълне ума ти?

Хоукмун неволно докосна пулсиращото си чело и разбра че баронът говори истината, защото камъкът бе съвсем топъл.

— Какво чакаш тогава? — извика мрачно той.

— Първо смятах да ти предложа малка сделка. Кажи на тези глупаци, че каузата им е загубена. Кажи им да хвърлят оръжията — и ще ти спестя най-лошата част.