Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 94

Дориан скочи от коня и приближи рицаря. Жената също се върна при колесницата и се подпря на нея, а в очите й все още бляскаха гневните пламъчета, които Хоукмун бе забелязал по-рано.

Иззад шлема се разнесе познатият, звучен глас на Рицаря в Мрамор и Злато.

— Значи, Малагиджи отказа да ти помогне.

Хоукмун кимна с глава, като същевременно разглеждаше жената. На мястото на доскорошното отчаяние идваше дивият фатализъм, който бе спасил живота му в битката с чудовищния прилеп.

— Обречен съм — заяви той. — Но смятам да се върна и да намеря начин да унищожа Мелиадус.

— Значи имаме еднакви желания — намеси се жената. — Аз съм царица Фраубра. Моят брат-изменник мечтаеше отдавна за трона и реши да се възползва от помощта на Мелиадус и армията му за да го получи. А може би вече го има. Войската ми е разбита, а и твърде малобройна, за да си върна загубеното.

Хоукмун я разглеждаше замислено.

— Но би ли опитала, дори шансът да е съвсем малък?

— Бих опитала, дори да няма никакъв шанс — отвърна жената. — Но не съм сигурна, че войниците ще ме последват!

В този момент, в лагера влязоха трима конници. Царица Фраубра ги повика.

— От града ли идвате?

— Да — отвърна единият. — Вече празнуват победата. Не съм виждал по-жестоки завоеватели от тези западняци. А водачът им — доста едър мъж — нахлу в къщата на Малагиджи и го взе за свой пленник!

— Какво? — извика Хоукмун. — Мелиадус е взел магьосника в плен? О, няма вече надежда за мен.

— Глупости — прекъсна го Рицаря в Мрамор и Злато. — Все още има надежда. И ще е така, докато Мелиадус го държи жив — което е сигурно, защото Малагиджи знае много тайни, които баронът би желал да научи. Значи, има надежда и за теб. Трябва да се върнеш в Хамадан, начело на останките от армията на царица Фраубра, да превземеш града и да спасиш Малагиджи.

Хоукмун сви рамене.

— Но ще имам ли време? Перлата вече показва признаци на затопляне. А това означава, че животът в нея се пробужда. Скоро ще се превърна в обезумяло същество…

— Значи, няма какво да губиш, господарю Дориан — обади се Оладан. Той положи косматата си ръка на рамото на Хоукмун и го потупа. — Няма какво да губиш.

Хоукмун се засмя огорчено и побутна ръката на своя приятел.

— Да, прав си. Няма какво да губя. Е, царице, какво ще кажеш?

— Първо да поговорим с войниците — рече облечената в метални доспехи жена.

Когато се покатериха в колесницата, Хоукмун пръв се обърна с реч към обезверените от поражението войни.

— Жители на Хамадан, идвам при вас от хиляди мили, от сърцето на Европа, където гранбретанците вече се разпореждат като пълновластни господари. Моят баща бе изтезаван до смърт от същия този барон Мелиадус, който днес се присъедини към враговете на вашата царица. Видях как цели страни се превръщат в пепелища, а населението е избито до крак, или поробено. Видях разпънати и обесени деца. Видях как храбри войници се превръщат в хленчещи псета. Зная, че съпротивата срещу маскираните войници от Тъмната империя ви се струва безнадеждна, но те мога да бъдат победени. Аз самият командвах съвсем наскоро една малка конна дружина, която обърна в бяг двайсеторно по-многочислена гранбретанска армия. Но затова ни помогна волята за победа и желанието да оцелеем на всяка цена — а също и мисълта, че откажем ли се от съпротивата, ще бъдем преследвани и накрая безпощадно унищожени. С други думи, имате поне възможността да загинете като храбри мъже, но преди това поне да опитате да разгромите армията, която днес завладя вашия град…