Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 75

Хоукмун пусна за миг дръжката на сабята, сви юмруци и блъсна московеца право в гърдите. Мъжът се подхлъзна и тупна по гръб. Докато драскаше отчаяно да се изправи, Хоукмун вдигна сабята високо и я стовари право в лицето му. Наемникът нададе агонизиращ вик. Хоукмун вдигна сабята и я стовари отново. Асровак Микосеваар изпищя с неузнаваем глас и замлъкна. Хоукмун го прониза още веднъж, хвърли поглед към обезобразеното лице, после се озърна, за да види как се развива сражението.

Но не беше никак лесно да определи. Наоколо цареше пълен хаос, но изглежда, че гранбретанците имаха значително числено преимущество. Битката във въздуха почти бе приключила, само няколко орнитоптера кръжаха в небето, докато птиците бяха доста повече.

Нима Камарг наистина щеше да надделее?

Хоукмун се извърна в мига, когато двама войни от Ордена на лешояда се нахвърлиха върху него. Докато ги изчакваше, наведе се и вдигна окървавената маска на Микосеваар.

— Вижте! Вашият Гранд констебъл е мъртъв — аз убих водача ви!

Войниците се поколебаха за миг, сетне отстъпиха бавно назад, накрая се извърнаха и побягнаха ужасени. Легионът на лешояда не притежаваше суровата дисциплина на останалите ордени.

Хоукмун прескочи уморено няколко трупа на коне, притиснали под себе си мъртвите ездачи. Мястото около него беше съвсем празно, но от тук се виждаше съвсем ясно фон Вилач, който тъкмо бе повалил Мигел Холст и се готвеше да отбие атаката на дузина войници, заплашващи го с дългите си пики. Фон Вилач имаше спокоен вид на човек, който не се нуждае от помощ за такава дреболия. Хоукмун затича нагоре по склона, искаше да огледа битката от високо за да прецени накъде се накланят везните.

Наложи се на три пъти да окървавява острието на сабята, преди да стигне набелязаното място и да огледа бойното поле. Огромната армия на Мелиадус, която доскоро заплашваше да ги смаже, бе намаляла почти до една шеста от първоначалния си размер, докато редовете на камаргците изглеждаха непокътнати.

Близо половината от знамената на различните военачалници бяха свалени или пленени. На места бойния ред на гранбретанците бе напълно разкъсан и Хоукмун забеляза изненадан, че каретата на отделните ордени се бяха смесили — нещо невиждано досега, а войниците изглеждаха смутени и разколебани, тъй като бяха привиквали да се сражават рамо до рамо със своите братя.

Малко по-надолу по хълма, граф Медни, все още яхнал своя жребец, се сражаваше с няколко рицари. Още по-нататък, почти до тресавището, се вееше знамето с герба на Мелиадус, около което се бяха събрали войни от Ордена на вълка. До момента изглежда Мелиадус бе успял да запази почти непокътнат своя отряд. Хоукмун забеляза, че няколко от военачалниците под негово командване — между които Адаз Промп и Джарак Нанкенсеен — се приближаваха към Мелиадус. Изглежда възнамеряваха да отстъпят, но очакваха сигнала на барона.

Хоукмун можеше да си представи, какво смятаха да кажат на Мелиадус — че цвета на тяхното войнство е унищожен и че не си заслужава да понасят подобна тежка загуба заради някаква дребна и незначителна провинция.