Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 74

Хоукмун зърна Мелиадус, а недалеч от него разпозна и лешоядната маска на Асровак Микосеваар — огромният московец бе слязъл от коня си и предвождаше своя легион от лешояди пеш. Той бе сред първите, които изкачиха близкия бряг.

Хоукмун побутна коня си и го насочи така, че да се изпречи на пътя на приближаващия се Микосеваар.

Мъжът изрева тържествуващо зад животинската маска и го посочи с ръка.

— Аха! Хоукмун! Кучето, което от известно време ни досажда! Я да видим сега, бива ли те в честен двубой, предателю!

— Не ме наричай „предател“, трупоядецо! — отвърна гневно Хоукмун.

Микосеваар сграбчи своята грамадна бойна секира, изрева наново и се затича към Хоукмун, който на свой ред бе скочил от коня и вдигнал пред себе си щита и сабята, се готвеше да се защитава.

Тежката желязна секира се стовари върху щита и Хоукмун отстъпи крачка назад под страшния удар. При следващия удар горният край на щита се разцепи. Хоукмун замахна със сабята и острието отскочи звънко от металния нагръдник на Микосеваар, а наоколо се посипаха искри. И двамата мъже не отстъпваха назад, отвръщаха с удар на всеки удар, а около тях се разгоря яростна битка. Хоукмун се огледа за миг, колкото да забележи, че фон Вилач се биеше с Мигел Холст, Архидук на Лондра — и двамата си пасваха както по сила, така и по възраст, а графът все още си пробиваше път сред противниковите войници, опитвайки се да се добере до Мелиадус, който наблюдаваше боя от разстояние.

Разположени на по-високата част на хълма, камаргците все още удържаха напъна на противника, без редиците им да се огънат дори за миг.

Щита на Хоукмун скоро вече беше напълно безполезен. Той го запрати встрани, сграбчи дръжката на сабята с две ръце и отби поредния удар на Микосеваар. Двамата войни пъшкаха от върховно усилие и внимателно пристъпваха по калната хлъзгава почва на хълма, като едновременно нанасяха удари и се опитваха да запазят равновесие — ту удряха ниско долу в краката, ту се целеха в страните или гърдите на противника.

Хоукмун беше плувнал в пот под тежката броня и гърдите му свиреха от изтощение. Внезапно той се подхлъзна, стовари се на коляно и Микосеваар скочи напред, вдигнал високо секирата и готов да разсече на две своя съперник. Хоукмун се хвърли право напред, към Микосеваар, сграбчи го за краката и го тласна пред себе си, така че и двамата се строполиха в калното мочурище, сред труповете на хора и коне.

Като си разменяха юмручни удари и огласяха околността с клетви, двамата продължиха да се търкалят в калта. Никой не изпускаше оръжието си, накрая се разделиха и си поеха за миг дъх, готови отново да се счепкат. Хоукмун опря крак в трупа на един паднал кон, отблъсна се и връхлетя върху Микосеваар. Ако московецът не бе приклекнал своевременно, сабята щеше да му отсече главата, но вместо това само изби шлема с изобразения лешояд, разкривайки бледото, брадясало лице на наемника, озарено от чифт кръвясали, безумни очи. Микосеваар прицели острието на секирата си в корема на Хоукмун, но той съумя да я отбие в последния миг.