Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 73

В това време графът напусна кулата, в която бе влязъл, и се приближи към тях. На лицето му грееше доволна усмивка.

— Имаме още какво да покажем на тези глупаци — рече той.

— Но ще могат ли оръжията ни да се справят с такава огромна маса? — попита Хоукмун, забелязал, че противниковата пехота бе преминала в настъпление и редиците й бяха толкова многобройни, че на пръв поглед никакво изобретение не би могло да ги спре.

— Ще видим — рече загадъчно граф Медни и даде знак към близката кула. Небето над тях бе почерняло от птици и летящи машини, а от време на време го прорязваха кървавочервените дири на огнестрелите, сипеха се метални парчета или обгоряла перушина. Невъзможно бе да се определи коя страна ще надделее.

Пехотата бе само на стотина крачки от тях, когато граф Медни размаха сабята си към една от бойниците на кулата и всички оръжия с фуниевидни дула се насочиха към настъпващите гранбретанци. Върху войниците се посипаха стъклени сфери, които проблясваха със синкава светлина на слънцето. Хоукмун забеляза, че първите редици се разкъсаха, войниците дърпаха ужасено маските си, блъскаха се или тичаха като обезумели.

— Какво означава това? — попита изумено Хоукмун.

— Сферите съдържат халюциногенен газ — обясни графът. — Който ги кара да виждат какви ли не кошмарни картини. — Той се надигна в седлото и даде нов знак, този път към строените зад склона войски. Търпеливо очакващите реда си отреди поеха напред.

От задните редове на противниковата пехота полетяха стрели, а няколко огнестрели откриха безпорядъчна стрелба. Арбалетчиците на графа отвърнаха с дъжд от стрели, а огнестрелците не останаха по-назад. Ала противникът не спираше стрелбата, стрелите му се блъскаха в броните на камаргците и неколцина от тях паднаха. Други пък бяха поразени от огнестрелите. В настъпилия хаос, сред покритото с облаци дим и стрели бойно поле, армията на Гранбретан постепенно премина в настъпление, въпреки че редовете й бяха разпокъсани от многобройните загуби. Войниците забавиха ход едва, когато стигнаха мочурищата, задръстени от труповете на животни и хора, но отзад дотичаха стотниците и ги подканяха да продължават напред.

Графът нареди на своя вестител да излезе пред настъпващите редици и да развее знамето с неговия личен герб — червена рицарска ръкавица на бял фон.

Тримата прочути войни изчакаха, докато настъпващия противник преодоля мочурището и се заизкачва по отсамния бряг, сред калта и труповете на коне, опитвайки се да стигне основата на хълма, където го очакваха, строени в боен ред, силите на Камарг.