Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 67

Орнитоптерът се снишаваше все повече. Притаените огнестрелци насочиха оръжията си. Пилотът се различаваше съвсем ясно, приведен напред в кабината, а гарвановата му маска гледаше надолу.

— Сега — прошепна Хоукмун.

Като едно полетяха пламъците от дулата на огнестрелите. Единият облиза отсамния борд на орнитоптера и само леко загря бронираната му повърхност. Но вторият блъсна пилота право в гърдите и дрехите му пламнаха. Пилотът размаха отчаяно ръце, забравил за миг да контролира полета на машината. Крилата запляскаха трескаво, орнитоптерът се завъртя във въздуха, наклони се на една страна и полетя право към земята, докато пилотът се опитваше да овладее машината. Тя се удари в отсамната страна на хълма и се разпадна на части, а тялото на пилота изхвърча от кабината и се претърколи безжизнено. Не се виждаха следи от огън, само разхвърляни на всички страни металически парчета. Хоукмун не познаваше източника на захранване, който използваха летящите машини, но при предишните подобни случаи неизменно разрушените орнитоптери бяха избухвали в пламъци.

Той яхна врания жребец и даде знак на хората да го последват. Не след дълго отрядът препускаше в галоп сред скалите към бента на реката.

Зимният ден бе сияен, слънцето блестеше ярко и във въздуха се усещаше свежест. Отрядът яздеше бодро, настроението бе приповдигнато след снощния успех. Забавиха ход едва, когато наближиха бента и реката, която течеше в ново корито, спряха на билото и от там се заеха да следят действията на групата инженери и многочисления въоръжен отряд който ги охраняваше край разрушения мост. Най-отпред излязоха огнестрелците, опряха прикладите на своите оръжия на седлата и се прицелиха, а после зачакаха температурата в резервоарите да се покачи.

Десет огнени колони изригнаха към изненаданите гранбретанци, превърнаха повечето от тях в живи факли и ги принудиха да наскачат в реката. Обхванатите от пламъци инженери носеха маски на къртици, а войниците бяха с гербове и маски на лешояди, което означаваше, че са от наемниците на Асровак Микосеваар. След миг хората на Хоукмун връхлетяха отгоре им и въздухът се изпълни със звънтежа на оръжие. Размахваха се окървавени бойни секири, блестяха остриета на саби и мечове, носеха се ужасените писъци на ранените, а конете цвилеха пронизително и блъскаха земята с копита.

Конят на Хоукмун, облечен в дебела плетена ризница се залюля след като един огромен мъжага му нанесе страховит удар с брадва. Той подгъна крака и се строполи напред, като повлече ездача и го затисна с тялото си. Мъжът с маска на лешояд и тежка бойна секира скочи над Хоукмун и вдигна оръжието за удар. Хоукмун измъкна с последни усилия затиснатата си под коня ръка, в която стискаше сабята, и я вдигна над себе си — тъкмо навреме, за да отбие убийствения удар. Конят се опитваше да се изправи на крака. Хоукмун напъна крака за да му помогне и дръпна юздите, като същевременно завъртя сабята, за да отбие следващия удар на порещата въздуха секира.