Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 32

Хоукмун опита виното. Беше великолепно.

— Мое собствено изобретение, виното — каза Калан и се захили.

— Вкусът му е непознат — призна Хоукмун. — Какъв сорт грозде…

— Това не е грозде, а жито. Използвам различен процес.

— Силничко е.

— Далеч по-силно от повечето вина — съгласи се баронът. — И така, милорд, вероятно знаете, че бях натоварен със задачата да преценя вашето душевно равновесие, да опозная нрава ви и да реша, дали сте готов да служите на Негово величество крал-император Хуон.

— Така поне твърдеше барон Мелиадус. — Хоукмун се усмихна лекичко. — За мен ще е любопитно да чуя вашите заключения.

— Хъммм… — баронът огледа внимателно Хоукмун. — Разбирам защо са потърсили моята помощ. Трябва да призная, че на пръв поглед ми изглеждате напълно нормален.

— Благодаря ви. — Под влияние на странното вино, Хоукмун взе да си припомня така характерната за него ирония.

Баронът потърка замислено брадичка и се задави в суха, мъчителна кашлица. От мига, когато свали маската, в маниерите му се наблюдаваше определена нервност. Хоукмун вече бе стигнал до заключението, че жителите на Гранбретан предпочитат да държат маските на лицата си колкото се може по-дълго. Ето че и Калан посегна сякаш неволно към своята екстравагантна маска, вдигна я и я постави на лицето си. Кашлицата изчезна почти веднага и тялото му се отпусна забележимо. И макар Хоукмун да знаеше, че в Гранбретан се смята за нарушение на етикета да останеш с маска по време на личен разговор с гост от знатно потекло, той се постара да прикрие изненадата си от постъпката на барона.

— Ах, милорд дук — продължи събеседникът му иззад маската — кой съм аз, че да преценявам какво е това здрав разум? Нима малцина са онези, които ни имат всички нас, гранбретанците, за умопобъркани…

— Не бива да го казвате.

— Но това е самата истина. Говоря за хората с притъпени сетива, неспособни да прозрат нашия велик план, да вникнат в смисъла на заченатия от нас грандиозен кръстоносен поход. И те имат наглостта да твърдят, че сме били безумци! Представяте ли си, ха-ха-ха! — баронът бавно се надигна. — Бъдете така добър да ме последвате и ще започнем с предварителния преглед.

Отново се върнаха в залата със странните машини и влязоха в друга зала, с далеч по-скромни размери. Тук стените бяха черни, но пулсираха като заредени с енергия, която постепенно се преместваше в спектъра на светлината от виолетово, към черно и обратно пак към виолетово. В тази зала имаше само една машина, споена от синкави и червени метални листове, с множество ръчки, лостове и приставки, а отгоре й, на специално скованата платформа бе поставен някакъв гигантски по размери обект, наподобяващ по форма камбана. В единия края на залата имаше пулт, край който се въртяха дузина мъже в униформите на Ордена на змията, а пулсиращата по стените светлина се отразяваше в блестящите им маски. Залата беше изпълнена със сподавена глъчка, а от машината се носеше едва доловимо съскане, бръмчене, металическо потракване и странни, далечни вопли, като задъхано дихание на чудовище.