Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 29

— Цял живот също не е кой знае колко дълго.

— Така е — кимна вълчата маска и прехвърли плода в другата си ръка, — но ние решихме да ви спестим неудобствата, за които говорим.

Лицето на Хоукмун остана все така безизразно.

— Завиждам на самообладанието ви, милорд дук — продължи вълкът. — Странно, наистина, като се име пред вид, че сте жив само по прищявка на вашите врагове — същите, които погубиха баща ви.

Веждите на Хоукмун се сбърчиха, сякаш се опитваше да си припомни нещо.

— Спомням си — произнесе унесено той. — Баща ми. Старият дук.

Вълкът хвърли нара на пода и вдигна маската си. Отдолу се показа красиво лице, увенчано с гъста черна брада.

— Защото именно аз, барон Мелиадус фон Кройден убих баща ви — произнесе с предизвикателна усмивка на пълните си устни той.

— Барон Мелиадус…? Ах… вие сте го убили?

— Май сте изгубили своята мъжественост, милорд — промърмори барон Мелиадус. — Или само се опитвате да притъпите бдителността ни, преди отново да ни предадете?

Хоукмун прехапа устни.

— Уморен съм — каза той.

В очите на Мелиадус блеснаха гневни пламъчета.

— Аз убих баща ви!

— Казахте го вече.

— Добре! — Мелиадус се обърна към вратата, но спря объркан на прага. — Не затова дойдох тук. Изглежда обаче, колкото и да е странно, че не изпитвате нито омраза към мен, нито имате желание да ми отмъстите.

Хоукмун наистина вече изпитваше досада и жадуваше баронът да си тръгне час по-скоро. Дразнеше се от нервните маниери на събеседника си, от полу-истеричното изражение на лицето му така, както някой би се подразнил от досаден комар.

— Нищо не чувствам — натърти Хоукмун, надявайки се с това да прогони натрапника.

— Виждам, че сте изгубили вашия борчески характер! — възкликна гневно Мелиадус. — Никакъв дух! Поражението и пленничеството са ви лишили от единственото ви ценно качество!

— Може би. Но сега съм уморен…

— Дойдох, за да ви предложа, да ви върна вашите земи — продължи Мелиадус. — Ще управлявате напълно самостоятелна държава в пределите на нашата империя. Никой досега не е получавал толкова голяма територия.

На лицето на Хоукмун за пръв път се изписа едва доловимо любопитство.

— И защо? — попита той.

— Искаме да сключим сделка с вас — от която ще извлечем взаимна полза. Необходим ни е човек с вашите умения и военен опит, — барон Мелиадус се намръщи от обзелото го съмнение — или поне умението и опита, за които съм чувал, че притежавате. Освен това, този човек трябва да се ползва с доверието на нашите врагове. — Не по такъв начин възнамеряваше да предложи сделката си Мелиадус, но странното поведение на Хоукмун бе подкопало самообладанието му. — Искаме да изпълните една мисия. А в замяна ще получите обещаните земи.

— Вярно, бих искал да си отида у дома — кимна Хоукмун. — Като си спомня за ливадите от моето детство… — той се усмихна замечтано.

Поразен от тези страни изблици на сантименталност, барон Мелиадус просъска ядно:

— Какво ще правите, когато се върнете — дали ще строите въздушни кули, или ще си играете до насита — това не ни интересува. Но ще се върнете само, когато сте изпълнили успешно поверената ви мисия.