Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 27

Само допреди седмица той беше героят на Кьолн, победителят на агресорите, обичан от всички заради неговата духовитост и благородство и не на последно място, опитен и сръчен войн. А ето, че само за броени дни, слугите на Гранбретан го бяха превърнали в животно — животно, на което не оставаше много да живее. Някой по-слабоволев човек на негово място би помолил за милост, или може би щеше да се изпълни с омраза към цялото човечество, да потърси път за спасение или мъст. Ала изгубил всичко, Хоукмун не искаше нищо.

Може би отново щеше да се пробуди от своя унес. Само че тогава, той нямаше да е онзи човек, който с такава безразсъдна храброст се беше сражавал при Кьолн.

Втора глава

Сделката

Факли и блестящи маски на чудовища, злокобно ухилени прасета и озъбени вълци, изковани от черен, или червен метал, подигравателни очички от снежнобели диаманти или синкави сапфири. Оглушително тракане на безброй часовници и шепот от нечий едва чут разговор.

Хоукмун въздъхна и затвори очи, но веднага ги отвори, защото към него се приближиха стъпки, една вълча маска се приведе и доближи блестящата факла до лицето му. Горещината беше непоносима, но Хоукмун не направи опит да се отдръпне.

Вълкът се изправи и заговори на свинята.

— Безсмислено е да го питаме сега. Нахранете го и го измийте. Искам да дойде на себе си.

Свинята и вълкът излязоха, затваряйки вратата зад себе си. Хоукмун наново склопи очи.

Когато отново се събуди, оказа се, че го носят из някакви осветени от ниши в стените. Внесоха го в една стая, където грееха светилници. В стаята имаше легло, покрито с дебели кожи и коприна, една ниска масичка бе отрупана с ястия, имаше и блестяща метална вана, в която димеше гореща вода и до която стояха в смирен поклон две млади слугини.

Свалиха му оковите, после и дрехите, сетне го вдигнаха и положиха във ваната. Разранената кожа го смъдеше от водата, някакъв мъж се приближи до него и се зае да подрязва косата му и да го бръсне. Хоукмун понасяше безучастно всичко това, вперил невиждащ поглед в покрития с мозайка таван. Позволи да го облекат в меки, приятни на допир одежди — ризата беше копринена, а бричовете — от кадифе. Едва след това се почувства малко по-добре. Ала когато го настаниха на масата и побутнаха към него купата с плодове, стомахът му се сви и той се преви от пристъп на гадене. Дадоха му да пие мляко, после го отнесоха в леглото и го оставиха на спокойствие, ако се изключи една от слугините, която бдеше до него.

Изминаха няколко дни, преди Хоукмун постепенно да започне да се храни и дори да се наслаждава на лукса на собственото си съществуване.

На Хоукмун, чийто ум бе потънал в дълбок сън малко след залавянето му, беше необходимо доста време да се пробуди и дори тогава той си спомняше миналия си живот като неясно съновидение. Един ден отвори някаква книга и буквите му се сториха странни, макар че можеше да ги разчита без усилие. Може би защото не виждаше смисъл да го прави, за него думите и изреченията бяха изгубили своето значение, макар книгата да бе написана от един прочут философ, когото Хоукмун бе смятал за свой любимец. Той сви рамене и остави книгата на поличката. Една от робините, забелязала жеста му, побърза да се доближи до него, притисна тялото си в неговото и го погали по бузата. Той я отстрани, отиде до леглото и се изтегна, положил ръце под главата си.