Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 101

Той се приближи с метално сандъче в ръка, събра вътре частите на машината на Черната перла, после го затвори здраво и го заключи.

— Тази машина — изрече пресипнало Хоукмун. — Откъде я имаш?

— Аз я направих — усмихна се Малагиджи. — Да, Дориан Хоукмун, аз направих тази машина! Отне ми седмици на мъчителни усилия, докато ти лежеше тук, скрит с помощта на моите заклинания от онази, другата машина — в Лондра. Да ти призная, по едно време мислех, че съм загубил битката, но тази сутрин завърших със сглобяването на машината и ми липсваше само последната част…

— И каква бе тя?

— Нейната живителна сила. Ето това бе ключовият въпрос — ще мога ли да извърша тъкмо в необходимия момент заклинанието. Защото, виждаш ли, трябваше да позволя на живота на Черната перла да завладее ума ти, надявайки се, че след това машината ще го абсорбира миг преди да погълне ума ти.

Хоукмун се усмихна облекчено.

— И гледам, че си успял!

— Успях. Сега вече си свободен от страха и можеш да вървиш където искаш.

— Не ме е страх от нищо, което могат да ми сторят хората, дори с радост бих посрещнал подобни опасности — каза Хоукмун като ставаше от кушетката. — Милорд Малагиджи, задължен съм ви до смърт. Ако мога с нещо да ви служа…

— Не — нищо — побърза да го прекъсне Малагиджи. — Радвам се, че успях да се сдобия с подобна машина. — Той почука с пръст сандъчето. — Може би ще ми потрябва и друг път. Освен това… — той се намръщи и погледна замислено Хоукмун.

— Какво има?

— А, нищо — сви рамене Малагиджи.

Хоукмун докосна челото си. Черната перла все още беше на мястото си, но сега бе съвсем хладна.

— Не си извадил камъка?

— Не, макар че мога да го направя, ако пожелаеш. Но присъствието му не ще ти навреди. А премахването е само дребен хирургически проблем.

Хоукмун вече мислеше да попита магьосника кога може да се уреди и този въпрос, но изведнъж му хрумна друга мисъл.

— Не, нека да остане — рече той. — Като символ на омразата ми към Тъмната империя. Надявам се скоро да ги науча, че трябва да треперят пред този символ.

— Значи, намислил си да продължиш борбата с тях?

— Да — при това с удвоени усилия, след като благодарение на теб съм свободен отново.

— Тази сила трябва да бъде спряна — съгласи се Малагиджи. Той въздъхна. — А сега ще отида да поспя. Ужасно съм изморен. Твоите приятели те чакат на двора.

Хоукмун се спусна по стълбите и излезе на огрения от яркото, топло слънце двор на къщата, където го очакваше Оладан, а на косматото му лице лъщеше усмивка за двама. До него бе изправена стройната фигура на Рицаря в Мрамор и Злато.

— Добре ли се чувстваш? — попита го Рицаря.

— Напълно.

— Хубаво. Тогава си тръгвам. До скоро виждане, Дориан Хоукмун.

— Благодаря ти за помощта — каза Хоукмун, докато тайнственият войн приготвяше за път своя едър, здрав боен кон. Тъкмо когато Рицаря понечи да го възседне, Хоукмун си спомни нещо и извика: — Почакай!

— Какво има? — покритата с шлем глава се извърна към него.

— Нали ти убеди Малагиджи, че трябва да лиши от живот Черната перла. Ти му каза, че аз служа на Силата, на която служиш и ти. И въпреки това, не познавам никаква Сила, която да ми е господар.