Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 99

Хоукмун замахна с кортика. Всичко плуваше пред очите му. Той полетя надолу към барона, но в същия миг последните сили го напуснаха и ръката му се разтвори.

Заслепен, невиждащ, Хоукмун затърси пипнешком падналия кортик, но усещаше, че съзнанието го напуска. Изстена гневно, но дори гневът бе започнал да се стопява. Последната му мисъл бе, че Мелиадус ще го убие именно в този миг, в който победата бе така близо.

Шеста глава

Служител на Руническия жезъл

Хоукмун надзърна през цепките на шлема и премигна от ярката слънчева светлина. Главата продължаваше да го боли нетърпимо, но гневът и отчаянието го бяха напуснали. Обърна се и забеляза, че Оладан и Рицаря в Мрамор и Злато са се надвесили над него. Лицето на Оладан бе загрижено, а изражението на Рицаря бе скрито зад непроницаемия шлем.

— Значи, не съм… мъртъв? — попита отпаднало Хоукмун.

— Така изглежда — отвърна лаконично Рицаря. — Макар че и това не е изключено.

— Просто си изтощен — побърза да вметне Оладан, хвърляйки уплашен поглед на тайнствения войн. — Превързахме раната на ръката ти и скоро ще заздравее.

— Къде съм? — попита Хоукмун. — Тази стая…

— Тази стая е в двореца на царица Фраубра. Градът отново й принадлежи, врагът е разбит, пленен, или избягал. Открихме тялото ти проснато върху това на барон Мелиадус. Отначало помислихме, че и двамата сте загинали.

— Мелиадус е мъртъв!

— Така изглежда. Но когато малко по-късно се върнахме, трупът бе изчезнал. Вероятно са го прибрали неговите хора, преди да избягат.

— Ах, мъртъв най-сетне — въздъхна облекчено Хоукмун. Сега, когато Мелиадус бе заплатил за злините, които бе сторил, Хоукмун почувства как душата му се изпълва с покой, въпреки болката, разяждаща мозъка му. Изведнъж му хрумна нещо. — А Малагиджи? Трябва да го откриете. Кажете му…

— Малагиджи идва насам. Когато научи в какво състояние си, предпочете сам да дойде в двореца.

— Ще ми помогне ли?

— Не зная — отвърна Оладан и отново погледна крадешком Рицаря в Мрамор и Злато.

Малко по-късно в стаята влезе царица Фраубра, а зад нея крачеше магьосникът, който носеше в ръка нещо, увито във вързоп.

— Премъдри Малагиджи — промърмори смутено Хоукмун и направи опит да се надигне от леглото.

— Значи ти си този настойчив млад човек, който от няколко дни ме преследва? Не мога да видя лицето ти заради този шлем — в гласа на Малагиджи се долавяше металическа нотка и Хоукмун отново почувства отчаяние.

— Аз съм Дориан Хоукмун. Мисля, че доказах приятелските си чувства към Хамадан. Мелиадус и Нахак са унищожени, а силите им побягнаха.

— Хъм…? — сбърчи вежди Малагиджи. — Вече ми казаха за тази перла в черепа ти. Познавам и други подобни изобретения, както и свойствата им. Но все още не знам, дали ще мога да я лиша от силата й…