Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 100

— А на мен ми казаха, че ти си единственият човек, който би могъл да го направи — рече Хоукмун.

— Би могъл — да. Но ще мога ли? Не зная. Вече остарявам. Слаб съм и не съм сигурен, дали…

Рицаря в Мрамор и Злато пристъпи напред и докосна Малагиджи по рамото.

— Познаваш ли ме, магьоснико?

— Да, познавам те — кимна Малагиджи.

— И знаеш ли, на коя Сила служа?

— Да — кимна малко смутено Малагиджи и премести поглед от лицето на единия, към другия. — Но какво общо има това с този млад човек?

— Той също служи на тази Сила, макар да не го съзнава.

Лицето на Малагиджи се озари.

— Тогава ще му помогна — заяви с твърд глас той — дори ако това означава да рискувам живота си.

Хоукмун направи нов опит да се надигне от леглото.

— Какво означава всичко това? На кого служа? Не знаех, че…

Малагиджи разви овързания в плат обект. Оказа се, че е глобус, покрит с малки неравности, всяка от които светеше в различен цвят. Цветовете се меняха постоянно и загледан в тях, Хоукмун премигна.

— Първо, трябва да се съсредоточиш — каза му Малагиджи като приближаваше глобуса към лицето му. — Вгледай се в сферата. Не откъсвай поглед от нея. Гледай внимателно, Дориан Хоукмун, виж всички цветове…

Хоукмун постепенно осъзна, че вече не премигва и че не може да откъсне поглед от сферата, с бързо менящите се цветове. Завладя го странно усещане за безтегловност. Чувстваше се все по-добре. Неусетно се усмихна и после светът наоколо се замъгли, зад плътен, топъл слой пелена и сякаш бе увиснал някъде извън времето, извън пространството. Не беше изгубил връзка с обкръжаващия го свят, но същевременно бе отделен от него с непроницаема стена.

Дълго време остана Хоукмун в това състояние, осъзнавайки смътно, че преместват тялото му, сякаш се беше се отделил, някъде другаде.

От време на време мъглата менеше своите тъжни тонове, ту беше бледо розова, ту небесносиня, или пък маслено жълта, но това беше всичко, което виждаше. Вътре в него цареше безмерен покой, какъвто никога не бе изпитвал, освен може би като малко дете, в прегръдките на майка си.

Сетне пастелните тонове започнаха да се примесват с по-тъмни, мрачни цветове и усещането за покой бе прогонено от ослепителни черни, или кърваво червени светкавици. Нещо се разтърси в главата му, последвано от непосилна агония и той изкрещя пронизително.

Когато отвори очи, Хоукмун втренчи ужасен поглед в машината пред него. Беше съвсем същата като онази, която бе видял преди доста време в лабораториите на крал Хуон.

Дали не се намираше пак в Лондра?

Около него тихо шепнеше мрежата в черно, златисто и сребристо, но нишките й не го докосваха, както предния път, а вместо това се свиваха, отдръпваха се от него и постепенно се сгъстяваха така, че не след дълго изглеждаха като една монолитна маса, заемаща малка част от околното пространство. Хоукмун се огледа наоколо и зърна Малагиджи, а зад него лабораторията където, преди незнайно колко време, бе спасил магьосника от ръцете на убийците от Тъмната империя.

Малагиджи имаше изтощен вид, но на лицето на стареца бе изписано задоволство.