Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 102

— Някой ден ще узнаеш.

— А ти на коя Сила служиш?

— Аз служа на Руническия жезъл — отвърна Рицаря в Мрамор и Злато и пришпори коня, напускайки двора още преди Хоукмун да осъзнае чутото.

— Значи на Руническия жезъл, а? — промърмори замислено Оладан. — А аз го мислех за легенда…

— Да, легенда. Изглежда тайнственият рицар си пада по подобни легенди. Трябва да се е пошегувал с нас — засмя се Хоукмун и тупна Оладан по рамото. — Ако го видим отново, ще го попитаме за истината. А сега съм гладен. Една солидна вечеря…

— В двореца на царица Фраубра се готви пиршество — намигна Оладан. — Казват, че щяло да бъде неповторимо. Освен това, струва ми се, че интересът на царицата към теб не е подклаждан само от чувствата й на благодарност.

— Така ли смяташ? Е, дано не я разочаровам, приятелю Оладан, защото съм се заклел пред друга, далеч по-красива девойка.

— Че има ли такава?

— И още как. Ела, малки приятелю — да се насладим на ястията на царицата и да се подготвим за обратния път на запад.

— Трябва ли да тръгваме толкова скоро? Ами ние тук сме герои, а и заслужаваме малко почивка.

Хоукмун се засмя.

— Ти остани, ако искаш. Но аз съм поканен на сватба — на моята собствена.

— О, добре тогава — отвърна привидно натъжен Оладан, — не бих желал да пропусна подобно събитие. Ще взема и аз да скъся престоя си в Хамадан.

На следващата сутрин лично царицата ги изпроводи до портите на Хамадан.

— Помисли отново, Дориан Хоукмун. Предлагам ти трона — същият, за който загина брат ми.

Хоукмун погледна на запад. На около две хиляди мили път го чакаше Изелда и нямаше никаква представа, дали е успял да се освободи от силата на Черната перла, или вече е жертва на тази сила. Граф Медни също го очакваше и трябваше да узнае докъде се е простряла ръката на Гранбретан. А Боуджентъл, поетът-философ несъмнено не отстъпваше на крачка от девойката, изправила се на най-високата бойница в Медния замък и загледана към дивите тръстики на Камарг, питайки се, дали някога ще види отново мъжът, който се закле да я вземе за своя жена.

Той се поклони в седлото и целуна ръката на царицата.

— Благодаря ви, Ваше величество. Поласкан съм, от високата чест, която ми оказвате, но аз съм дал обет и щях го спазя — макар да ми предложат и двадесет трона. Освен това и други се нуждаят от сабята ми в битката с Тъмната империя.

— Върви тогава — произнесе тъжно царицата. — Но помни Хамадан и неговата повелителка.

— Ще го помня.

Той пришпори своя огромен, покрит със синя пелерина жребец през скалистите хълмове. Зад него Оладан се извърна, изпрати въздушна целувка на царица Фраубра, намигна й и последва другаря си.

Дориан Хоукмун, дук на Кьолн, препускаше право на запад — към своята любима и към отмъщението.

info

Информация за текста

Michael Moorcock

The Jewel in the Skull, 1967

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ПЕРЛА В ЧЕРЕПА. АМУЛЕТЪТ НА ЛУДИЯ БОГ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Фентъзи клуб, No.7.). Романи. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [The Jewel in the Skull / The Mad God’s Amulet, by Michael MOORCOCK]. Формат: 20 см. Страници: 288. Цена: 95.00 лв.