Читать «Не я дразни» онлайн - страница 108

Сутринта отворих външната врата, както правя винаги, и изведнъж ме сграбчиха двама грубияни. Натикаха ме в колата си и ме закараха в същия този малък магазин, зад който имаше някакъв склад. Там открих господата Гренвил и Арчър, които бяха в компанията на същия този Бърни. Полицията отново предпочете да изчака. Скоро Бърни излезе, очевидно за да дойде да ви заплашва. Веднага след това хората на господин Баци арестуваха двамата гангстери, плюс господата Гренвил и Арчър. А ние с господин Баци се качихме в колата му и пристигнахме точно навреме, за да ви спасим от третия гангстер… — Хинкъл замълча, после добави: — Това е цялата история, госпожо. Съжалявам, че ви оставих да изпитате върху себе си грубостта на онзи тип, съжалявам също и за масичката, която гангстерът унищожи…

— Пет пари не давам за масичката! — тръсна глава Хелга и топло му се усмихна: — Важното е, че ти се върна жив и здрав!

— Благодаря, госпожо — склони глава Хинкъл и допи кафето в чашата си. — Оттук нататък нещата ще се развиват в съответствие с полицейските процедури и при пълна дискретност. От инспектор Баци разбрах, че господин Гренвил ще бъде предаден на германските власти, които ще го съдят за многоженство. Бърни и двамата му помощници ще бъдат обвинени в укривателство на крадени вещи. При обиска в апартамента на Бърни са открити големи количества крадени вещи. Инспектор Баци намекна, че не бива да повдигат обвинение за отвличане, тъй като ще бъде замесено и вашето име.

— А Арчър? — попита Хелга.

— Господин Арчър представлява проблем, разбира се. Инспектор Баци прояви разбиране, когато му казах, че вие едва ли ще повдигнете обвинение срещу него. Така стори навремето и господин Ролф… Можем да си докараме доста неприятности, ако го пратим на съд, госпожо… — Хинкъл снижи глас до неодобрителен шепот, веждите му леко се свъсиха: — Беше решено господин Арчър да бъде изгонен от Швейцария без право на завръщане. При създадените обстоятелства аз мисля, че това е най-доброто разрешение за всички…

Хелга внимателно го изгледа. Беше убедена, че този мил човек отдавна е знаел за някогашната връзка между нея и Арчър. Може би го е научил от Хърман… Господи, каква тактичност притежава този Хинкъл, удиви се в себе си тя. Знаеше, че предаден на прокурора, Арчър ще направи всичко възможно да съобщи на света, че достопочтената и приказно богата мадам Ролф се е ползвала от услугите му направо на пода на прашната канцелария!

— И аз мисля така — кимна тя, без да гледа верния си прислужник. — Всичко е свършено.

— Вярно е, госпожо. Сега трябва да се залавям за работа. В три следобед трябва да хванете самолета за Ню Йорк, а аз още не съм приключил с подреждането на багажа ви. — Хинкъл се изправи на крака, вдигна подноса от масата и тихо добави: — Позволете ми един съвет, госпожо. За в бъдеще трябва по-добре да си правите сметките. Аз не струвам петнадесет милиона долара! — дебелото му, честно лице светна от топла усмивка: — Но все пак ви благодаря!