Читать «Не я дразни» онлайн - страница 110

Баци го изслуша, после се усмихна и леко тръсна глава:

— Доколкото съм осведомен, Англия също е под ударите на общата депресия, господин Арчър.

— Това са вестникарски измислици — махна с ръка Арчър. — Не бива да вярвате на всичко, което четете във вестниците. Ще останете изненадан, ако ви кажа колко скрито богатство има в добрата стара Англия…

— Наистина ли?

— Разбира се. О, аз зная добре колко много се говори за трудностите на английската икономика. Но в коя страна няма трудности, къде не стачкуват? — Арчър убедено поклати глава: — Мога да ви уверя, че там нямам никакви проблеми.

В дъното на залата настъпи някакво оживление и те неволно погледнаха натам. Няколко вестникарски фотографи се завтекоха към залата за ВИП, миг по-късно на прага й се появи Хелга Ролф, облечена във великолепно палто и с широка усмивка на уста.

— А, ето я и самата мадам Ролф! — възкликна Баци. — Изглежда наистина великолепно!

Арчър се сви на мястото си. Хелга очевидно беше забравила аферата си с Гренвил, иначе едва ли би изглеждала толкова свежа и жизнена, помисли си той. Каква кучка, Господи!

Ако неговият план беше успял, той също би могъл да влезе в онази зала, заобиколен от прелестни стюардеси и угоднически усмихнати началници. Но сега беше тук, в компанията на полицията, която искаше да бъде сигурна, че нежеланият в страната гост ще отпътува за Лондон с билет за туристическа класа. А там го чакаше неизвестност, зад която надничаше мизерията… Защото готовите пари бързо се харчат.

— Наистина хубава жена — въздъхна Баци, после хвърли бегъл поглед към спътника си. — Доколкото знам, някога вие сте работили с нея, господин Арчър…

Арчър не го чу. Вниманието му беше привлечено от висок и добре сложен мъж, който току-що се беше появил на прага на залата. Беше безупречно облечен, от цялата му осанка се излъчваше богатство и власт. Лицето му бе открито, с правилни черти и решително вирната брадичка, очите му бяха тъмносини, а мустачките — тънки и майсторски подстригани.

Баци проследи погледа му и въздъхна:

— А, това е господин Анри дьо Вилие, един от най-богатите и утвърдени индустриалци на Франция. Говори се, че скоро ще го назначат за посланик в Съединените щати.

Фотографите защракаха със своите светкавици. Дьо Вилие се спря и им отправи една блестяща усмивка. После се остави на стюардесите да го отведат в залата за ВИП.

От гърдите на Арчър се изтръгна тежка въздишка. С един милион долара в джоба той също би изглеждал внушително като този мъж. Обявиха полета за Ню Йорк.

— Ето ги, тръгват — рече Баци и отправи поглед към асфалтираната площадка пред летището.

Арчър забеляза фигурата на Хелга, следвана от дьо Вилие и още двама души в сиви костюми. Някъде по средата на пътя до самолета Хелга изведнъж изпусна нещо бяло, вероятно носна кърпичка. Дьо Вилие се наведе да я вдигне, ускори крачка и й я подаде. Арчър ясно видя как Хелга вдига глава към красивия мъж и го награждава с блестящата си усмивка. Размениха няколко думи, после благородникът вдигна малката ръчна чанта на Хелга и двамата поеха към самолета един до друг.