Читать «Не я дразни» онлайн - страница 109

После се обърна и тръгна към кухнята.

За огромна изненада на Арчър, полицейският инспектор от кантона Тичино, на име Баци, се оказа ведър и разговорлив човек — качества, които доста се разминаваха с грубите черти на лицето му, тънките устни и малките подозрителни очички на професионално ченге.

Приятелски усмихнат, той уведоми Арчър, че лично ще го изпрати на летище Женева, като предварително му осигури място на самолета за Лондон. В колата на път за летището говореше за жена си и малкото си момченце, които следващия месец щял да води на почивка в Ница. Едва ли някой страничен наблюдател би допуснал, че този едър мъж до него е офицер от полицията, помисли си Арчър.

Изпитал дълбоко облекчение от факта, че властите се задоволяват само да го депортират от страната, Арчър бързо възвърна част от своята самоувереност. Съобщи на Баци имената на няколко добри, но сравнително евтини ресторанта в околностите на Ница, препоръча му два скромни хотела с отлично обслужване. Баци се усмихна с благодарност и обеща да се възползва от съветите му.

Влязоха в залата за заминаващи пътници като двама добри приятели, тук Арчър се раздели с овехтелия си куфар и получи в замяна малко картонче, прикрепено за билета му. Приключили с формалностите, те се насочиха към гишето за митническа проверка. Двамата униформени митничари стиснаха ръката на Баци, хвърлиха по един небрежен поглед към Арчър и им махнаха да минават. Баци го поведе към мястото за повикване.

— За съжаление полетът за Лондон ще закъснее — съобщи полицаят след кратка справка със земната стюардеса.

— Напоследък закъснява всичко, което има някаква връзка с Лондон — намръщено отвърна Арчър.

Седнаха на една дървена скамейка с лице към пистата.

— Искам да ви направя едно официално предупреждение, господин Арчър — рече Баци с приятелска усмивка на уста. — Не правете опити да се връщате в Швейцария. Ясен съм, нали?

— Да.

— Отлично — въздъхна Баци и го дари с един продължителен поглед. — Бих казал, че вие сте човек с късмет, господин Арчър… Ако госпожа Ролф беше направила официално оплакване срещу вас, щеше да се наложи да прекарате няколко доста неприятни години в някой от нашите затвори.

— Вероятно има причини да не прави оплакване — кимна с глава Арчър.

— Богаташите винаги имат своите причини — сви рамене Баци. — И вие заминавате за Лондон. Ще бъде ли нахално, ако ви попитам с какво възнамерявате да се заловите там?

Въпросът беше зададен приятелски и Арчър пожела да му отговори максимално точно.

— С какво ще се заловя ли? — замислено повтори той. — Ех, ако можех да зная!… — Имаше няколко познати в Лондон, но всичките бяха в неговото положение — изпаднали типове, борещи се отчаяно да изкарат нещо от съмнителни сделки, готови на всичко… Един от тях би могъл да използва специалните му познания, срещу мизерно заплащане, разбира се. Всъщност той беше и най-голямата надежда на Арчър. Тръсна глава и каза точно това, което не мислеше: — Вие нямате представа какви възможности предлага Лондон на човек като мен, инспекторе. Плаващи заеми, арабски пари за инвестиции, предприемачи със свободни терени… Много, безкрайно много възможности за един опитен юрист…