Читать «Не я дразни» онлайн - страница 106

— Какво правите тук? — остро попита тя, гласът й изобщо не потрепна.

Бърни се ухили, включи бормашината и бавно проби една дупка в античната масичка за кафе до себе си. Измъкна бургията, проби втора дупка, след което изключи машинката.

— Удобно инструментче — промърмори той. — Нали, мадам?

Хелга не помръдна, гърдите й рязко се повдигнаха да поемат въздух.

— Какво искате?

— Реших, че е време да си поговорим, мадам — погледна я Бърни. — Оня тъпак Арчър очевидно не успя да ви убеди, че намеренията ни са сериозни. От това, което ми разказа, стигнах до заключението, че любовникът ви вече не означава кой знае какво за вас… Готвех се да му отрежа ушите, когато той сподели една доста интересна идея… — Бърни млъкна, наведе се напред и проби поредната дупка в изящната масичка.

Значи Арчър не е блъфирал, с ужас си помисли Хелга. И този отвратителен тип насреща й действително ще се окаже мафиоз! Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че с такъв човек не може да се справи.

— Какво искате? — отново попита тя, но този път гласът леко й изневери.

Онзи измъкна бургията и изключи бутона.

— Петнадесет милиона долара, мадам. Всички в безименни акции — рязко се наведе напред и заплашително излая: — Прибрах слугата ви, Хинкъл! Гренвил твърди, че той ви е много скъп… Така ли е наистина!

Хелга почувства как й се завива свят, пристъпи към близкия стол и безсилно се отпусна в него.

— Къде е той?

— Ще видите. След малко ще идем при него — Бърни проби още една дупка в масичката. — Ще видите и колко полезна е тази машинка, мадам. Ако не искате да платите, ще ви предложа едно безплатно представление, което сигурно ще ви накара пак да си помислите… — стана на крака и добави: — Да вървим!

— Никъде няма да ходя! — повиши тон Хелга.

Бърни злобно я изгледа.

— Казах да вървим! — просъска заплашително той. — Искам да ти покажа как ще се чувства човек с две дупки в коленете като тези тук! Ако продължаваш с ината си, твоят нещастен слуга никога повече няма да ходи на двата си крака!

Хелга усети как кръвта се дръпва от лицето й. Винаги се беше отвращавала от насилието! А тоя престъпник искаше да я накара да присъства на осакатяването на Хинкъл!

— Ще платя — промълви тя и несигурно се надигна. — Веднага ще телефонирам на банката си…

Бърни изпитателно я изгледа, после кимна, на устата му се появи тържествуваща усмивка.

— Разумно решение — рече той. — Но без номера! Вземай слушалката и уреждай този въпрос. Утре сутринта акциите трябва да са тук. Иначе включвам бормашината!

Хелга потръпна, пристъпи към телефона и вдигна слушалката.

— Излишен труд, госпожо — разнесе се зад нея сочният бас на Хинкъл.

Хелга изхълца и светкавично се обърна.

Изправен на крачка от френските прозорци, стоеше Хинкъл. Небръснат и с доста измачкани дрехи, но Хинкъл. Жив и здрав. От двете му страни бяха застанали двама едри мъже с автоматични пистолети в ръце.

Бърни изпусна бормашината и понечи да се изправи, но единият от мъжете пристъпи напред и насочи пистолета си в гърдите му.