Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 32

Агар не се двоуми. Нямаше да му простят. Законът наказваше жестоко осквернителите. Иначе не би останало погребение неограбено. Защото всяка могила криеше в утробата си цяло съкровище. Всеки сколотски цар гледа да отмъкне със себе си на оня свят колкото може повече злато, та да му се намира под ръка и там. Когото заловят, че копае, принасят го тутакси в жертва на боговете пред олтара на войнишкия бог Акинак113 — пред високата купа смет с изправения на върха й меч. Две жрици поднасят на енарея — женоподобния жрец — чаша и каменен нож със златна ръкохватка. И жрецът заколва вързания осквернител като агне, а кръвта му събира в чашата.

Ей от това се боеше Агар. Жадуваше за злато, за да живее с него; не да умре заради него. Колкото и да изглеждаше заслепен от алчност, успя да прецени. Тоя път нямаше да му се размине. Затова се измъкна бързо! навън, възседна коня и препусна на юг. Отърва главата, запази кръвта си. Още при първия идол, който срещна на пътя, изсипа шепа ечемик в каменната му чаша за благодарност, че боговете и тоя път го бяха запазили. Добре, че се бе досетил навреме да сложи под попоната на коня няколко къса конско месо, което вече се бе изсушило добре и осолило от потта му, превърнало се бе в пастърма, та ставаше за ядене. Още по-добре, че при скитанията с Марсагет бе запомнил пътя, бе запомнил и приятелите му, бе завързал и той приятелства. И с помощта на тия приятели достигна Олвия114 — Щастливия град. Нямаше друг избор. Стана елински наемник. Таксиархът115 — началникът му, дори не го запита владее ли оръжието. Всеки сколот е роден войник. Нахлупиха му медния шлем, тикнаха меча и щита в ръцете му и го натовариха на кораба, за да го от карат в Тиризис.

Не е лек животът на наемника, никак не е лек. Учения и дежурства — от сутрин до вечер, та и през нощта. Сколотите се бият — всеки както умее, не познават думата „дисциплина“. Стига им личната храброст. При елините най-важна е дисциплината — всеки във фалангата116 върши само това, що му заповяда началникът. То беше най-трудното за Агар — да изпълнява чуждата воля. Но и с него свикна. Нали насреща получаваше всяка седмица по един ден и една нощ отпуск. И златни монети, с които можеше да плати на кръчмаря пред крепостната стена изпитото вино?

Лошото дойде, когато опита заровете. Отначало му вървеше, лудо му вървеше. Заради спечелените пари момичетата не се отделяха от него. Ала напоследък взе да губи. Елините имат богиня на щастието — Тихе117. Сколотите нямат. Изглежда, елинската Тихе се бе намесила да му се подиграе. От комара не му оставаха пари ни за вино, ни за забавления. Пък и задлъжня. Кръчмарят се оплака на войнишкия ковчежник и той престана да му плаща заплатата. Даваше я направо за покритие на дълга.