Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 25

Лизимах, едър и силен, с напълно побеляла коса, стоеше изправен върху най-горната палуба, с вирната глава и бодър изглед, като че ли и той самият не бе се борил с бурята редом с простите матроси. Не напразно го оприличаваха на Милон от Кротон, героя, пренесъл през целия стадион на ръце жив бик и го изял за един ден. Не напразно се ширеше славата му на лъвоубиец, която той и до днес поддържаше, като показваше на всички кожата на убития от него в единоборство звяр.

Погледът му обхождаше огромния масив на Тиризис, наяден от ветровете и дъждовете като гъсто надупчена от червеите дървесина. Внушителен, мощен, заплашителен — сякаш нарочно създаден да властвува над морето. А отгоре, на върха, в шеметната висина, се белееха крепостните стени на града, сякаш израсли, сякаш продължение на гигантската си каменна основа.

Малко градче беше Тиризис. Та може ли да се нарече град такова селище, което едва бе успяло да открие гимназион, ала силите му не бяха достигнали да си създаде и театър, тъй както се полага на един елински град? Театърът — това е училище за възрастните. Заради театралните представления тиризчани ходеха в Дионисополис, в Одесос, та дори в Елада, за да се насладят от играта на най-прочутите слуги на Дионис, както наричаха актьорите. Не ставаха в Тиризис и значителни състезания. Нямаха нито един свестен стадион, в който и мъжете, и жените да покажат силата и красотата на телата си. А така също и ума си — в песни и стихове. Калон кагатон — това мечтаеше елинът. Физическо и духовно съвършенство. Както изобразяваха Херкулес едновременно с тояга и лира, така изискваха и от обикновените смъртни да умеят всичко. Затова Питагор, великият математик, се славеше и като юмручен боец; Хипократ Лечителят се бореше и надбягваше с коне по стадионите. Известни спортисти бяха и Платон, Сократ, Софокъл, Еврипид. Та не беше ли и самият Аполон и музикант, и поет, и лекар, и пророк в един образ с дискометача и стрелеца? Нали Аполон беше победил в бой с юмруци самия Арес, бога на войната?

Много още трябваше да се направи, за да стане това поселище истински град. Ала виж — от военно гледище несравним беше Тиризис — мощна и непристъпна твърдина. Само една стена от стотина разкрача при най-голямото стеснение на полуострова можеше да противостои срещу хиляди нападатели. И наистина устояваше досега: и срещу кробизи89, и срещу гети, и срещу скити — както в миналото — пред набезите на околните тиризи.

Не само като крепост. И за друго я разглеждаше Лизимах. Столица си търсеше той — достойна за сегашното му царство, още по-достойна за онова, що замисляше. Където минеше навремето си Александър, навред сееше нови градове, пръскаше елинската култура по целия свят. Вземаше култура и от покорените варвари. Много селища разруши, като се почне от Тива и се стигне до Персеполис. Не по-малко и създаде. Повече от седемдесет нови града бележеха пътя на победите му. И от тях — осемнадесет Александрии. А от тях — най-голямата, най-славната — Египетската Александрия на Птоломей. Великия ги създаде, преди да е навършил тридесет и три години. Градове със смесено население — от елини и варвари. Нали това беше мечтата му — да слее Изтока с Елада в една световна общност? Александър, още дете, се оплакваше, че баща му Филип е извършил всички подвизи, които са по силите на смъртните. А Лизимах досега пък не постигна съвсем нищо. Александър извърши всичко. Това, което той не успя, се оказа непостижимо и за приемниците му. Ех, наистина той наследи отлична държава с ненадмината армия, изградени търпеливо от баща му. Без Филипа нямаше да се роди величието на Великия. А какво остави Александър на диадохите90 си — една разпръсната по всички краища на света държава, една изтощена войска, един развратен от непривичния му разкош народ от разглезени бивши овчари. Можеше ли някой, можеше ли Лизимах да продължи делото на Александра?