Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 20

Младият военачалник се върна назад, раздвоен, замислен, незнаещ какво да стори — да изчака ли вожда тук, или да препусне подире му към Истър.

Внезапно при неговото приближаване гълчавата заглъхна, удавена от гръмналата музика. Проехтяха звуците на безброй кимвали, набли81, самбики82, магадиди83 и гайди, насочени от ритъма на мощните тимпани.

Тогава насред площада излезе Залмодегик, облечен в снежнобялото расо на безгрешника, с широко разперени ръце.

По обичая, осветен от вековете, върховният жрец живееше в скрита пещера, неизвестна за обикновените гети. Неколцина по-младши жреци и царят имаха право да го навестяват. И само изрядко, през година — две, за изключително важни събития, по негова воля той се явяваше пред народа, за да извести на всички, а не само на царя волята на Единствения бог.

Музиката изведнъж притихна. И сред настъпилата тишина проехтя гласът му:

— Сторете път на благородния Троил! Нека Троил заеме мястото, което му се полага!

И народът се разстъпи, раздели се на две. През зиналата пролука Троил пристъпи озадачен напред.

Двама слепи свирачи с дванадесетструнни магадиди в ръце приклекнаха от двете им страни. Пръстите им пробегнаха по опънатите струни. Залмодегик в такт с музиката извиси глас, запя проточено, но поривисто:

— Храбри гети, чуйте волята на Залмоксис, най-съвършения от съвършените, вечния и неотменния, който дарява здраве на тялото и на душата, дарява безсмъртие на тези, що вярват в него!

И народът запя в хор:

— Дари ни с безсмъртие, Безсмъртни!

Жрецът изчака да стихне песента.

— Чуйте, гети! Тъй както окото не бива здраво, ако не е здрава главата; както тялото не е здраво, ако душата не е здрава — тъй и отделният човек не е здрав, ако не е здрав целият народ. Затова изпълнявайте божите заповеди, слушайте волята на Залмоксис чрез устата на Залмодегик, та вашите тела някога да възкръснат за новия живот!

И хората — жени, мъже и старци, запяха отново:

— Дари ни с безсмъртие, Безсмъртни!

По знак на един по-нисш жрец музиката отново гръмна, понесе към небето самозабравеното песнопение на народа.

И пак по негов знак отново настъпи тишина. Гласът на жреца я разкъса като гръмотевица:

— Слушайте, гети, волята на Залмоксис!

Той замълча да си поеме дъх, да подсили въздействието на своите сетнешни думи:

— Тая нощ ми се яви Залмоксис. И ми рече: „Иди при народа! Веднага! Защото заплахата не чака. Заплахата се надига от север, кръвожадна и неукротима като придошла река.“

Залмодегик пак замълча. И Троил, и останалите се досещаха за кого загатва. Галатите84, отскоро достигнали границите им, действително бяха опасни съседи. Войнствени, неукротими. Галатът никога не пада в плен — или побеждава, или умира.

— Залмоксис повелява — продължи той. — Иска пратеник, от когото да научи въжделенията на гетския народ. Да разбере какво очаква гетският народ. И да му помогне, съветван от пратеника.