Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 31

— Вече да. Ъъ… — Майлс се обърна към лейтенант Смоляни, който се занимаваше с контролното табло на шлюза. — Лейтенант, ще се наложи да отведете „Керкенез“ до другата страна на станцията и там да пристанете в друга рама. От техния контрол на движението ще ви насочват. Движете се колкото може по-бавно, без да изглежда странно. Може да направите един-два неуспешни опита и чак тогава да улучите скобите на дока, или нещо друго, не знам.

— За бога! — възкликна с възмущение Смоляни. Пилотите на бързите куриери към ИмпСи бяха превърнали бързото, икономично маневриране и съвършените скачвания в религия. — Пред тези?

— Добре де, правете каквото искате, но ми осигурете малко време. Трябва да си поговоря с този почитаем херм. Действайте. — Махна нетърпеливо на Смоляни да тръгва, после си пое дълбоко дъх и добави към Роик и Екатерин: — Ще ползваме каюткомпанията. Извинете ни, моля. — Което означаваше, че двамата с Роик ще трябва да изчакат в тесните си каюти. Стисна кратко ръката на Екатерин в знак на извинение. Не смееше да каже нищо повече, докато не изцедеше Бел насаме. Имаше аспекти на сигурността, политически аспекти, лични аспекти — колко аспекта можеха да танцуват върху връхчето на топлийка? — а сега, когато първоначалното вълнение, че вижда познатото му лице в добро здраве, беше поотшумяло, все по-неприятно му се натрапваше споменът за последния път, когато се бяха видели. Тогава се беше наложило да отнеме на Бел командването и да го отстрани от наемническата флота заради злополучната му роля в разгрома при Джаксън Хол. Искаше му се да има доверие на Бел. Смееше ли обаче?

Роик беше твърде добре обучен, за да зададе гласно въпрос от рода на: „Сигурен ли сте, че не е по-добре да дойда с вас, милорд?“, но, ако се съдеше по изражението му, правеше всичко възможно да му го предаде по телепатичен път.

— По-късно ще ви обясня всичко — тихо му обеща Майлс и го отпрати с успокоителен жест, или поне се надяваше да е постигнал подобен ефект.

Поведе Бел по краткия път до миниатюрното помещение, което служеше едновременно за каюткомпания, столова и зала за инструктаж на „Керкенез“, затвори и двете врати и активира заглушаващия конус. Едва доловимото жужене откъм прожектора на тавана и лекото трептене на въздуха около кръглата трапезна/конферентна маса на каюткомпанията бяха знак, че устройството работи. Обърна се и улови Бел да го гледа, леко кривнал глава на една страна, очите — питащи, устните — присвити. Поколеба се за миг. После, едновременно, и двамата избухнаха в смях. Хвърлиха се да се прегръщат, а Бел го затупа здраво по гърба.

— Проклет, проклет, проклет да си, ти дребно, нечистокръвно, вманиачено човече…

Майлс се отдръпна, останал без дъх.

— Бел, Господи! Изглеждаш добре.

— По-стар, със сигурност?

— И това, да. Но точно аз май нямам основание да го кажа.

— Ти изглеждаш страхотно. Здрав. Стабилен. Тази жена май те храни добре, а? Или поне нещо друго прави добре, във всеки случай.

— Не съм дебел обаче, нали? — разтревожено попита Майлс.

— Не, не. Но когато те видях за последен път, малко след като те бяха извадили от онази криокамера, приличаше на череп върху пръчка. Изкара ни акъла тогава.