Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 32

Явно и Бел си спомняше онази последна среща не по-малко ясно от него. А вероятно и по-ясно.

— И аз се тревожех за теб. Всичко… наред ли е? Как, по дяволите, се озова тук? — Беше ли този въпрос достатъчно деликатен?

Веждите на Бел се повдигнаха леко, разчели кой знае какво изражение върху лицето на Майлс.

— В началото, след като се разделих с наемниците от Дендарии, бях малко объркан. Под твоето и на Озер командване бях служил там почти двадесет и пет години.

— Много съжалявах, че стана така.

— Не и наполовина, колкото съжалявах аз, бих казал, но не аз умрях тогава, а ти. — Бел за миг отклони поглед. — Както и други. Но никой от нас нямаше избор в онзи момент. Не бих могъл да продължа, сякаш нищо не се е случило. А и — в по-далечен план — се оказа за добро. Мисля, че без да се усетя, се бях оставил инерцията да ме повлече. Имах нужда от нещо, което да ме изрита от старите коловози. Бях готов за промяна. Е, не точно „готов“, но…

Майлс все пак си спомни къде се намират, макар да поглъщаше жадно думите на Бел.

— Сядай, сядай. — Махна към малката маса и двамата седнаха един до друг. Майлс опря ръка на тъмната повърхност и се приведе по-близо. Бел продължи:

— За кратко дори си отидох у дома. Но открих, че след четвърт столетие развяване на гащите из възлената връзка като свободен хермафродит, вече не съм в крак с колонията Бета. Хванах се на работа на няколко кораба, някои по предложение на общия ни работодател. После стигнах тук. — Бел отмахна с разперени пръсти от челото си сивеещия кестеняв бретон — един така познат жест. Бретонът, разбира се, веднага падна на мястото си, което бе още по-сърцераздирателно.

— Вече не работя точно за ИмпСи — каза Майлс.

— Така ли? Тогава за кого точно работиш?

Майлс се поколеба.

— Ами… към разузнаването съм¹ — най-сетне реши той. — Заради новата ми работа.

Този път веждите на Бел се вдигнаха по-високо.

— Значи тази работа с имперското ревизорство не е прикритие за последната интрижка на секретни операции?

— Не. Истинска е. Приключих с интрижките.

Бел изкриви устни.

— Айде бе! С тоя смешен акцент?

— Това е истинският ми глас. Бетанският акцент на адмирал Нейсмит беше само за прикритие. Донякъде поне. Не че не съм го усвоил на коляното на майка си.

— Когато Уотс ми каза името на високопоставения емисар, когото пращат бараярците, си помислих, че трябва да си ти. Затова и се постарах да ме включат в комитета по посрещането. Но тази работа с Императорския глас ми прозвуча като излязла от детска приказка. Докато не стигнах до дребния шрифт. Тогава започна да ми звучи като нещо излязло от роман на ужасите.

— О, да не би да си си направил труда да изровиш служебната характеристика на поста ми?

— Да. Няма да повярваш каква база данни имат тук. Оказа се, че Квадикосмосът се ползва на сто процента от галактическия информационен обмен. Бива ги почти колкото Бета, въпреки че населението им е несъизмеримо по-малобройно. С този пост на Имперски ревизор си получил направо зашеметяващо повишение. Който и да ти е поднесъл на тепсия толкова голяма неограничена власт, трябва да е луд почти колкото теб. Ще ми се да чуя ти как ще го обясниш.