Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 24

Белокосата жена заговори — с изключително хладен тон; някаква част от мозъка на Майлс, работеща на автопилот, я определи като най-старшата, както и най-възрастната от присъстващите.

— Добър ден, лорд ревизор Воркосиган. Добре дошли в Съюза на свободните общини.

Майлс, който все още помагаше с една ръка на примигващата Екатерин да излезе от шлюза, съумя да отвърне с учтиво кимване. Остави втората ръкохватка до шлюза за Екатерин, която се вкопчи в нея като в котва, а сам успя да заеме сравнително стабилна позиция във въздуха, без излишни движения и правилно ориентиран спрямо „горе“ и „долу“ — или поне в същото положение като старшата квади.

— Благодаря — отвърна неутрално той. „Бел, какво по дяволите?… Дай ми някакъв знак, мътните те взели!“ Хермафродитът отвърна на ококорения му поглед с хладна незаинтересованост и с добре изиграна небрежност вдигна ръка да се почеше по носа, което вероятно трябваше да означава „Изчакай малко…“

— Аз съм главен контрольор Грийнлоу — продължи жената — и съм натоварена от правителството да се срещна с вас и да действам като арбитър между вас и вашите жертви от станция Граф. Това са началник Вен от сигурността на станция Граф, началник Уотс, отговорник за външните отношения на станция Граф, и пристанищен управител Бел Торн.

— Приятно ми е, мадам, господа, почитаеми херм — продължи на автопилот устата на Майлс. Беше твърде разтърсен от присъствието на Бел, за да се произнесе по това „вашите жертви“, поне засега. — Позволете да ви представя съпругата си, лейди Екатерин Воркосиган, и личния си помощник, гвардеец Роик.

Всички квади се намръщиха неодобрително на Роик. Сега обаче беше ред на Бел да ококори очи, вперил внезапно оживял поглед в Екатерин. И ето че един чисто личен аспект на цялата ситуация се разкри в този момент на Майлс, който много скоро щеше да се окаже в притеснителната позиция да представи новата си съпруга на старата си тръпка. Не че някога се беше стигнало до консумиране на често изразяваното увлечение на Бел по него — нещо, за което Майлс понякога почти съжаляваше…

— Пристанищен управител Торн, аа… — Майлс откри, че губи здрава почва под краката си в повече от един смисъл. Гласът му придоби звънливо любопитен оттенък. — Познаваме ли се?

— Не мисля, че сме се виждали някога, лорд ревизор Воркосиган — отвърна Бел. Майлс отправи мълчалива молитва единствено неговото ухо да е доловило лекото ударение върху бараярското му име и титла, изречено с този познат, леко провлачен алт.

— Аа. — Той се поколеба. „Подай намек, реплика, каквото и да е…“ — Майка ми е бетанка, нали разбирате.

— Какво съвпадение — любезно рече Бел. — Моята също.

„Бел, мътните те взели!“

— На няколко пъти имах удоволствието да посетя колонията Бета.

— Аз пък рядко се връщам там, веднъж на десет години. — Бледата искрица от забележително черното чувство за хумор на Бел угасна в кафявите очи и хермафродитът отстъпи малко: — Би ми било приятно да разбера какво ново има в старата пясъчна кутия.

— С удоволствие ще ви разкажа каквото знам — веднага реагира Майлс, като се молеше кратката размяна на реплики да е прозвучала дипломатично, а не закодирано. „Скоро, скоро, много скоро.“ Бел му върна сърдечно, утвърдително кимване.