Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 42

— Затова трябват козари — каза Джейсън и се закашля от гъстия облак прахоляк, който се носеше из въздуха. — Веднага щом спрем, искам вие двамата да се погрижите за всички наши животни, да не би да се изгубят из другото стадо.

— Нима няма да ни помогнеш? — запита го студено Мета.

— Колкото и да ми се иска, това общество тук е примитивно, управлява се от мъжете и такива неща просто не се правят. Моята работа ще си я върша далеч от чужди погледи в палатката, но не пред всички.

За щастие на преоблечените пришълци не пътуваха дълго, тъй като номадите стигнаха до целта си — един кладенец в пустинята, рано следобед. Изранен от седлото и скован, Джейсън се спусна на земята и закуцука в кръг, за да възстанови кръвообращението в изтръпналите си крака. Мета и Гриф прибираха и връзваха противящите се кози, което накара Джейсън да се поразходи из лагера, за да избяга от режещия й като кама поглед. Заинтригува го кладенецът — той се приближи да погледа и остана да помогне. Около него имаше само мъже и момчета — изглежда, съществуваше някаква сексуална забрана, свързана с водата. Това беше разбираемо, тъй като в тази полубезводна пустош водата беше толкова необходима за живота, колкото и умението да се ловува.

Местонахождението на кладенеца бе белязано с каменна пирамида и след като мъжете я отстраниха, пред тях се разкри капак от ковано желязо. Той беше покрит с дебел слой мас, за да не ръждясва, но на места камъните отгоре му бяха остъргали смазочния пласт и там започваха да се образуват окислени ивици. Когато махнаха капака, един от мъжете отново го намаза обилно и от двете страни.

Самият кладенец беше около метър широк, главозамайващо дълбок и облицован с толкова идеално издялани и подредени камъни, че се бяха слепили и без хоросан. Прастари, те бяха доста изтрити около гърлото и издълбани от многовековна употреба. На Джейсън му се прииска да узнае кои са били първоначалните строители на кладенеца.

Водата се вадеше по възможно най-примитивния начин — в шахтата му се спускаше желязно ведро, което след това се издърпваше отново с помощта на плетено кожено въже. Това можеше да се върши само от един човек, който заставаше разкрачен над кладенеца и дърпаше въжето ту с едната, ту с другата ръка. Работата беше уморителна и мъжете често се сменяха, като свободните в момента стояха настрани и разговаряха или носеха пълните мехове към камачите си. Джейсън изкара реда си и си тръгна бавно да види как върви работата.

Всички кози бяха завързани, а Мета и Гриф бяха издигнали желязното скеле на камачата и с всички сили се мъчеха да издърпат покривалото отгоре. Помощта на Джейсън се състоеше единствено в това, че измъкна заключения сандък изпод купчината съоръжения и седна отгоре му. Дрипавият кожен калъф прикриваше металния контейнер в него, чиято ключалка можеше да се отвори само с отпечатъците от пръстите на тримата. Джейсън подръпна двете струни на лютнята, която бе направил по подобие на видяния у жонгльора инструмент, и си затананика някаква песничка. Минаващият наблизо мъж спря да погледа как издигат камачата. В негово лице Джейсън разпозна един от ездачите, които ги бяха пресрещнали в началото, и реши да не му обръща внимание. Задрънка някакво подобие на пиянска космонавтска песен.