Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 41

По пладне, изранени от седлата и отпаднали, те изведнъж зърнаха облак прах, който се движеше диагонално към тях.

Джейсън се разпореди:

— Просто си седете мирно и оръжията да са ви под ръка, докато аз разговарям с тях. Слушайте ги как говорят на този опростен език, за да можете и вие да се оправяте по-нататък.

Облакът приближаваше и вече се очертаваха тъмните силуети на моропите, както и разпръснатите петънца на стадата кози зад тях. От компактната група се отделиха три моропа и запрепускаха стремглаво напред. Джейсън вдигна ръка, за да спре хората си, след това се стовари с цялата си тежест върху юздите, за да прикове и тромавото животно под себе си, и изруга здравата. Сигналът успя да проникне до малкото му мозъче и то потрепери, спря и веднага взе да пасе. Джейсън поиздърпа ножа от ножницата и забеляза как Мета свива несъзнателно дясната си ръка и посяга за липсващия пистолет. Ездачите се приближиха с гръм и трясък и се заковаха точно пред тях.

Водачът им беше с мръсна черна брада и само с едно око. Червената, незараснала кухина на другото навеждаше на мисълта, че е било извадено. На главата си носеше нащърбен метален шлем, който завършваше на върха с череп на някакъв дългозъб гризач.

— Кой си ти, жонгльоре? — попита той, като си подхвърляше шипест боздуган из ръцете. — Къде отиваш?

— Аз съм Джейсън, певец на песни и разказвач на предания, на път за лагера на Темукин. Ти кой си?

Човекът изсумтя и зачисти зъбите си с почернял нокът.

— Шанин от племето на плъховете. Какво казваш обикновено на плъховете?

Джейсън нямаше ни най-малка представа какво се казва на плъховете, въпреки че се сещаше за някоя и друга вероятно съвсем неподходяща забележка. Сега забеляза, че и останалите носят върху шлемовете си същия вид черепи, несъмнено черепи на плъхове. Навярно символът на племето им; различни племена — различни черепи. Но си спомни, че Ораиел не притежаваше подобен отличителен белег и че жонгльорите трябваше да стоят настрана от племенните конфликти.

— Ами поздравявам плъховете — импровизира той. — Някои от най-добрите ми приятели са плъхове.

— Воювал ли си с плъховете?

— Никога! — отвърна Джейсън, обиден от намека.

Май Шанин остана удовлетворен, защото отново се зае да си чисти зъбите.

— И ние отиваме при Темукин — каза той неопределено, все едно говореше на пръста си. — Дочувам, че Темукин ще удари по планинските невестулки, тъй че се присъединяваме към него. Вие ще яздите с нас. Довечера пей за мен.

— И аз мразя планинските невестулки. Ще пея довечера.

Шанин изсумтя някаква команда, тримата направиха завой на място и се отдалечиха в галоп. Това беше всичко. Хората на Джейсън ги последваха, бавно настигнаха движещата се колона от моропи и се закачиха на опашката, тъй че тяхното стадо кози да не се смесва с останалите.