Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 39

— Това е чар — каза им той и отчупи ронлива бучка от по-голямо блокче. — Прави се от един храст, листата се навлажняват и сбиват във формата на блокчета. Има поносим вкус и най-добре е да свикваме с него.

И той пусна парченцата във водата, която незабавно доби отвратително морав оттенък.

— Не ми харесва видът му — рече Гриф, докато го оглеждаше подозрително. — Май не искам от това.

— Обаче е по-добре да го опиташ. Ще ни се наложи да живеем съвсем като тези номади, ако искаме да не ни разпознаят. А това ме навежда на една друга много важна мисъл.

Докато говореше, Джейсън дръпна нагоре ръкава си и започна да откачва автоматичния си пистолет пред изумените погледи на двамата си другари.

— Какво има? Какво правиш? — попита Мета, когато той свали пистолета и го прибра в металния контейнер. Пириецът не се разделяше с личното си оръжие ни денем, ни нощем. Без него животът му изглеждаше немислим.

— Свалям си пистолета — обясни Джейсън търпеливо. — Ако си послужа с него или пък го съзре някой от местните диваци, веднага ще бъдем разкрити. Възнамерявам да ви помоля да сложите тук и вашите…

Още не се бе доизрекъл и пистолетите на двамата раздраха с остро свистене кожените им одежди и се лепнаха за дланите на притежателите си. Джейсън погледна спокойно към неотстъпчивите дула:

— Точно това имам предвид. Само да се развълнувате и бръм — веднага се появяват пистолетите. Не че не може да ви се има доверие; просто рефлексите ви са объркани. Ще ни се наложи да заключим пистолетите на такова място, че при опасност да можем да се доберем до тях, но и където присъствието им няма да ни издаде. Просто ще трябва да се разправяме с местните хора със собствените им оръжия. Вижте.

Пистолетите изсвистяха отново и се прибраха в кобурите си, а пирийците насочиха вниманието си към експонатите на Джейсън. Той разгъна някакъв кожен вързоп, от който се разнасяше силно дрънчене. Беше пълен със зловещ асортимент от ножове, саби, прътове и боздугани.

— Не са лоши, а? — попита Джейсън и двамата кимнаха в знак на съгласие. Деца и бонбони. Пирийци и оръжие. — Така ще сме не по-малко въоръжени от останалите — всъщност дори повече, тъй като един пириец струва повече от трима диваци. Или поне така се надявам. Но тези оръжия увеличават шансовете ни. С едно-две изключения всичките са копия на местни изделия, само че направени от много по-качествена стомана, по-здрави и по-остри. А сега ми дайте пистолетите.

Този път само пистолетът на Гриф се появи в ръката му и той има благоразумието единствено да се понатъжи, докато го връщаше обратно в кобура. Мета трябваше да бъде придумвана и увещавана цели петнайсет минути, докато най-сетне и тя неохотно се съгласи да се раздели с оръжието си, а след това отиде още един час, докато двамата с Джейсън обезоръжат момчето. Най-сетне успяха и Джейсън наля по чаша чар на нещастните си другари, които стискаха саби за утешение.