Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 38

— Какво става тук? — попита Кърк, когато излязоха на леденостудения нощен въздух.

— Ако ти кажа, няма да ми повярваш — отвърна му Джейсън. — Този последният ли е?

Той посочи към безжизнения мороп, когото тъкмо претъркулваха върху една тежка мрежеста платформа. Над главите им виеха реактивните двигатели на совалката, която кръжеше над тях, а от нея висеше въже с огромна кука на края.

— Да, другите два вече заминаха заедно с козите. Вие сте за следващия курс.

Те мълчаливо наблюдаваха как товарачите промушват куката в пръстените на мрежата и след това дават знак на совалката да тръгва. Тя се издигна бързо, разлюляла отпуснатите крайници на моропа, и изчезна в мрака.

— Ами екипировката? — поинтересува се Джейсън.

— Всичко е отнесено. Разпънахме ви камачата и в нея сложихме всичко. С тези облекла и тримата изглеждате много внушително. За първи път имам чувството, че номерът ви с маскарада може и да мине.

В думите на Кърк нямаше никакъв скрит подтекст. Тук навън, в студената нощ и на режещия вятър, костюмите им не изглеждаха неуместни. И положително не отстъпваха на изолационния и отопляван с електричество скафандър на Кърк. Може би дори бяха за предпочитане. Неговото лице бе изложено на студа, докато техните бяха защитени от маста. Джейсън се взря в кожата му.

— Би трябвало да се прибереш или да се намажеш с тази мас. Май си премръзнал.

— И аз имам такова чувство. Ако не ви трябвам повече тук, ще отида да се стопля.

— Благодаря за помощта. Отсега нататък ние поемаме всичко.

— Тогава успех — пожела им Кърк и стисна ръката на всеки един от тях, включително и на момчето. — Ще поддържаме непрекъснато дежурство по радиото, тъй че ще имате връзка с нас.

Те изчакаха мълчаливо завръщането на совалката и бързо се качиха на борда й. Пътешествието до равнините не продължи много — и толкова по-добре, тъй като след студения нощен въздух вътре в кабината им се стори задушно и влажно като в тропиците.

Совалката ги остави и си замина. Джейсън посочи към заобления силует на камачата:

— Влизайте и се разполагайте като у дома си. Аз отивам да проверя как са вързани моропите за коловете, да не би да се разбягат, като се свестят. Вътре ще намерите атомен генератор, както и лампа и котлон, които да включите в него. Защо да не се възползваме за последна вечер от придобивките на цивилизацията.

Докато се разправяше със зверовете, камачата се беше затоплила и през процепите около входа жизнерадостно струеше светлина. Джейсън стегна отново вървите, след като влезе и свали от себе си тежките си връхни кожи, както бяха направили и другите двама. После изрови от една кожена кутия железен съд и го напълни с вода от кожен мех. Той, както и всички останали мехове, беше подплатен отвътре с пластмаса, която не само ги правеше непропускливи, но и значително подобряваше качеството на водата. Джейсън сложи водата да заври върху котлона. Мета и момчето седяха мълчаливо и наблюдаваха всяко негово движение.