Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 36

— За какво са ни притрябвали? — попита Мета.

— За да си образуваме собствено племе, ето за какво. Войнстващите пирийци. По-издръжливи, по-отвратителни, по-верни на забраните от което и да е друго племе. Ще пробием отвътре. Ще играем на варварската игра толкова добре, че нашият вожд, Кърк Велики, ще може да избута Темукин от върха. Сигурен съм, че ще пуснеш акцията в ход още преди да се върна.

— Не знаех, че ще ходиш някъде — прекъсна го Кърк с изумление, което се предаде на всички останали. — Какво възнамеряваш да правиш?

Джейсън подръпна някаква невидима струна във въздуха.

— Аз — съобщи той — ще стана жонгльор. Странстващ трубадур и шпионин, който ще сее разкол и ще подготвя почвата за пристигането ти.

7.

— Само да се засмееш… или дори да се усмихнеш… и ще ти счупя ръката — процеди Мета през здраво стиснатите си зъби.

Джейсън трябваше да употреби цялото си комарджийско хладнокръвие, за да запази приветливото си и леко отегчено изражение на лицето. Знаеше, че тя не се шегува по въпроса за счупването на ръката.

— Никога не се смея на новите дрехи на една жена. В противен случай сигурно щях да съм умрял от смях много преди да дойда на тази планета. Струва ми се, че изглеждаш доста добре.

— Сигурно — изсъска тя. — Струва ми се, че изглеждам като някое космато животно, прегазено от кола.

— Гледай, дойде и Гриф — каза той и посочи с пръст към вратата. Мета машинално се обърна. Появата му бе съвсем навременна, защото, както сама каза, тя наистина приличаше на…

— Хайде, Гриф, влез, момчето ми! — И Джейсън се престори, че широката усмивка и сърдечният смях са предназначени за деветгодишния намръщен хлапак.

— Това не ми харесва — заяви Гриф, почервенял от яд. — Не обичам да съм смешен. Кой носи такива дрехи?

— Ами ние тримата — успокои го Джейсън и продължи да му говори, като се надяваше, че думите му ще достигнат и до съзнанието на Мета. — Там, където отиваме, това е обичайното облекло. Мета например е издокарана по последната мода на племената от равнините. — Тя беше загърната със зацапани кожи, а ядосаното й лице го стрелна навъсено изпод безформената качулка. Той бързо отмести поглед. — А ние двамата с тебе сме облечени в неутралните костюми на жонгльор и неговия чирак. Скоро ще разбереш колко сме си добре с тях.

Време беше да промени темата за абсурдните им одежди. Отблизо разгледа лицето и ръцете на Гриф, а после и на Мета.

— Ултравиолетовите лъчи и маслата, предизвикващи загар, добре са си свършили работата — отбеляза той и извади един кожен плик от торбата. — Цветът на кожата ви се доближава до този на местните хора, но ви липсва едно нещо. За да се предпазят от студа и вятъра, те мажат лицата си с дебел слой мас. Чакайте, спрете! — извика той, тъй като и двамата пирийци свиха юмруци и наоколо замириса на смърт. — Не ви карам да се мажете с гранясалата моропска мас, която те използват. Това тук е чисто, неутрално, силиконово желе — не мирише на нищо и добре изолира. Честна дума, ще имате нужда от него!