Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 34

Когато започнаха да се спускат надолу, намаляващото ускорение премина в натиск, който събуди Джейсън.

— Жаден съм — млясна той с пресъхнали устни. — И толкова гладен, че мога да изям цял мороп, дори в сурово състояние.

— Тека идва насам — отвърна му тя и задейства бутоните за кацане.

— Ако е същият касапин като учителя си Бруко, ще ме подложи на такава възстановителна терапия, че цяла седмица ще съм в безсъзнание. Дума да не става. — И той бавно извърна глава към вътрешния люк, който се отваряше. През него влезе Тека, деен и нетърпящ възражение млад човек, чийто ентусиазъм към медицината далеч не отговаряше на знанията му.

— И дума да не става — повтори Джейсън. — Никаква възстановителна терапия. Системи с глюкоза, инжекции с витамини, изкуствен бъбрек, каквото искаш, само да съм в съзнание.

* * *

— Ето защо си падам по пирийците — избъбри Джейсън, докато го пренасяха от ракетата на носилка, а бутилката с глюкоза се полюшваше до главата му. — Пращат те по дяволите по предпочитания от тебе начин.

Мета се погрижи водачите на експедицията да се съберат колкото може по-бавно. Джейсън, затворил очи посред някакъв свой протест, прекара това време в дълбок, възстановителен сън. Събуди се, когато шумът от разговора взе да изпълва залата.

— Обявявам събранието за открито — каза той, като се надяваше, че гласът му звучи твърдо и повелително. Ала от устата му излезе само дрезгав шепот. И той се обърна към Тека. — Но преди това бих искал малко сироп за гърлото си и една инжекция да ме събуди. Можеш ли да се погрижиш за това?

— Разбира се, че мога — отвърна му Тека и отвори аптечката. — Но ми се струва малко неразумно след натоварването, на което вече е била подложена нервната ти система.

Тези разсъждения обаче не му попречиха незабавно да изпълни дълга си.

— Така е по-добре — заяви Джейсън, след като лекарствата отново преминаха бариерата на умората. Естествено, щеше да си плати за това — но по-късно. Сега имаше работа.

— Намерих отговор на някои от въпросите — обърна се той към тях. — Не на всички, но като за начало стигат. Сега вече знам, че ако не се направят коренни промени, ние няма да можем да основем миньорско селище. И като казвам „коренни“, имам съвсем сериозни основания за това. Ще се наложи да променим изцяло нравите, забраните и културната мотивация на тези хора, преди да пуснем нашия рудник в действие.

— Невъзможно — възрази Кърк.

— Може би. Но е за предпочитане пред единствената друга алтернатива — тя е равна на геноцид. При сегашното положение на нещата ще трябва да избием до крак тези варвари, за да основем на спокойствие селището.

Изявлението му бе последвано от мрачно мълчание. Пирийците знаеха какво означава това, тъй като те самите бяха неволни жертви на геноцид на собствената си планета.

— Изключваме геноцида като възможност — отсече Кърк и останалите несъзнателно закимаха в знак на одобрение. — Но другата ти алтернатива изглежда твърде несъстоятелна.

— Така ли? Няма да е зле да си припомниш, че всички ние се намираме сега тук именно защото нравите, забраните и културната мотивация на собствените ти хора неотдавна бяха обърнати с главата надолу. Щом при вас се получи, трябва да се получи и при тях. Ще пробием отвътре, като използваме двете прастари правила, познати като „Разделяй и владей“ и „Ако не можеш да ги биеш, съюзи се с тях!“.