Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 35

— Ще ни е от полза — намеси се Рес, — ако ни обясниш какви са точно тези нрави, които ние би трябвало да разрушим.

— Още ли не съм ви казал? — зарови се Джейсън из паметта си и установи, че Рес е прав. Въпреки лекарството мисълта му не течеше толкова ясно, колкото би трябвало. — Нека ви обясня тогава. Съвсем наскоро неволно бях посветен в местния начин на живот. „Отвратителен“ е едно от определенията, което биха му подхождали. Те са раздробени на племена и родове и като че ли са в непрестанна война помежду си. От време на време две или повече племена се съюзяват, за да изтребят някое от останалите, което, по всеобщо съгласие, е излишно. Това винаги се прави под водачеството на върховен вожд, някой достатъчно хитър, за да образува съюз, и достатъчно силен, за да го запази. Вождът, който е организирал племената за унищожаването на експедицията на сдружението „Джон“, се казва Темукин. Толкова го бива в това отношение, че вместо да разруши съюза, когато опасността преминала, той продължил да го поддържа и дори го разширил. Изглежда, че градът е една от най-силните им забрани и затова не е било трудно да се намерят желаещи. От този миг насам той непрекъснато намира работа на армията си, като слага ръка на все нови и нови земи. Нашето пристигане го улесни още повече в набирането на доброволци. Главният ни проблем е Темукин. Докато той стои начело на племената, ние сме с вързани ръце. Първото нещо, което трябва да направим, е да му отнемем причината за тази свещена война. А това ще стане лесно, като си тръгнем.

— Сигурен ли си, че не бълнуваш? — попита Мета.

— Благодаря ти за вниманието, но ми няма нищо. Искам да кажа, че трябва да убедим племената, че сме си тръгнали, а после да се приземим още веднъж на същото място и да започнем един вид да се окопаваме. Неприятностите няма да закъснеят и ще се наложи да приемем боя, за да им докажем, че не се шегуваме. Същевременно ще се опитаме по високоговорителите да ги убедим в мирните си намерения. Ще им разкажем за всички прекрасни неща, които ще им предоставим, ако ни оставят на спокойствие. Това само ще ги накара да се бият още по-настървено. Тогава ще ги заплашим, че ще си отидем завинаги, ако не спрат. Те няма да спрат. Тъй че ние отлитаме право нагоре и се спускаме отново на някое закътано място в планините по балистична орбита, за да не ни открият.

Това е етап номер едно.

— Значи има и етап номер две — учуди се Кърк с подчертана липса на ентусиазъм, — защото дотук всичко ми прилича повече на отстъпление.

— Точно това е основната идея. При етап номер две ние намираме някакво изолирано място в планините, до което просто не може да се стигне пеш. Там построяваме образцово село, където заселваме, изцяло против волята им, хората на едно от най-малките племена. Те ще разполагат с всички съвременни санитарни съоръжения, с топла вода, с единствените тоалетни с вода на цялата планета, с качествена храна и медицинска помощ. Заради което те ще ни ненавиждат и ще правят всичко възможно да ни убият и да избягат. Ние ще ги освободим, когато свърши цялата работа. Но междувременно ще използваме техните моропи и камачите им, както и всичките им останали варварски изобретения.