Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 32

Джейсън смръкна, когато до него достигна вълна от разредения газ и бързо се отдръпна. Наркогаз. Той покосяваше мигновено и изцяло всяко дишащо кислород живо същество — предизвикваше парализа и безсъзнание за около пет часа, после жертвата се възстановяваше напълно, като единственият отвратителен страничен ефект беше такова главоболие, че ти причерняваше пред очите.

Какво се беше случило? Корабът несъмнено си бе отишъл, а и наоколо не се виждаше никой. Умората вече побеждаваше действието на стимулантите и мисълта му се губеше. От няколко секунди до него долиташе рев и боботене, но той едва сега разпозна източника. Това беше изстреляната от „Боец“ совалка. Джейсън вдигна поглед към кристалноясното утринно небе, премига няколко пъти и различи високата бяла диря, която пресичаше небето и се приближаваше към него, нараствайки с всяка изминала секунда. Отначало совалката се виждаше като черна точка, после очертанията й се уголемиха и най-накрая тя се превърна в бълващ огън цилиндър, който се приземи на по-малко от стотина метра. Люкът се отвори незабавно и Мета скочи на земята, без да изчака амортисьорите да омекотят удара от кацането.

— Добре ли си? — извика тя и се втурна към него, а любопитното дуло на пистолета й дебнеше наоколо за врагове.

— Никога не съм се чувствал по-добре — отвърна й той и се облегна на пръта, за да не падне. — Защо се забави толкова? Мислех, че всички сте се измъкнали и сте ме забравили.

— Знаеш много добре, че няма да направим такова нещо. — Тя говореше и го опипваше по ръцете, по гърба, като че ли гледаше дали няма нещо счупено — или просто искаше да се увери, че това наистина е той. — Не можахме да им попречим, когато те отвлякоха, въпреки че се опитахме. Загинаха доста от техните. Но в същото време нападнаха и кораба.

Джейсън отлично можеше да си представи ужаса от разразилата се битка и последвалата упорита съпротива, който се криеше зад прозаичните й думи. Трябва да е било страшно.

— Ела на совалката — подкани го тя и преметна ръката му през раменете си, за да поеме част от тежестта му. Той не възрази. — Сигурно са се спотайвали някъде, пък и непрекъснато пристигаха подкрепления. Всички са много добри бойци и не молят за пощада. Кърк съвсем скоро разбра, че битката ще е нескончаема и че с нищо няма да ти помогнем, ако продължаваме да стоим там. Ако наистина успееше да избягаш — в което той беше сигурен, при положение че оцелееш, — щеше да ти е невъзможно да се добереш до кораба. Затова под прикритието на контраатаки ние поставихме навсякъде телескопи и микрофони, както и значителен запас от земни мини и дистанционно управляеми газови бомби. След това си тръгнахме. Корабът се установи на база в северните планини. Аз се спуснах със совалката в подножието им и оттогава чакам. Дойдох възможно най-бързо. Ето тук, в кабината.