Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 22

В годините, през които се бе скитал из галактиката, Джейсън много рядко бе попадал на безкористно милосърдие и с основание продължаваше да изпитва подозрения. Ножът му все още беше изваден.

— Защо пое риска да ми помогнеш? — попита той.

— Един жонгльор би рискувал всичко, само и само да научи нещо ново — отвърна му човекът и седна с кръстосани крака до огъня. — Аз съм се издигнал над дребнавите боричкания между племената. Казвам се Ораиел и като начало ти също можеш да ми кажеш името си.

— Сам Лодкарят — представи се Джейсън и остави ножа на пода, но само докато издърпа горната част на костюма от метална тъкан и напъха в него ръцете си. Излъга по рефлекс, все едно че стискаше до гърдите си карти за игра. Но не последваха никакви застрашаващи го ходове. Старицата си мърмореше нещо над огъня, а младежът клекна зад Ораиел и се настани в същото положение.

— От кой свят си?

— От небето.

— Има ли много светове, където живеят хора?

— Поне трийсет хиляди, въпреки че никой не може да е съвсем сигурен в точния им брой.

— Как изглежда твоят свят?

Джейсън плъзна поглед наоколо — за първи път, откакто бе отворил очи в клетката, му се удаваше възможност да поспре и да размисли. До този момент късметът му не го бе напускал, но какво ли го чакаше още, докато се измъкне от тази неразбория.

— Какво представлява светът ти? — повторно запита Ораиел.

— А твоят какво представлява, старче, разменям сведения срещу сведения.

Ораиел замълча за миг и в полупритворените му очи проблясна злобно пламъче. Но след това кимна:

— Дадено. Ще отговарям на въпросите ти, ако ти отговаряш на моите.

— Хубаво. Първо ти ще отговориш на моите, тъй като аз губя повече, ако ни прекъснат. Но преди това се налага да направя една малка инвентаризация. Досега все не ми оставаше време.

Въпреки че пистолетът липсваше, автоматичният кобур все още си стоеше окачен на мястото. Вече не ставаше за нищо, но батериите можеха да свършат работа. Бойния му колан го нямаше и джобовете му бяха претършувани. Апаратът за първа помощ бе останал незабелязан, само защото се бе извъртял отзад на гърба му. Докато са го претърсвали, положително е лежал скрит под тялото му. Липсваха и резервните боеприпаси, и чантата с гранатите.

Но радиото си беше на мястото! Сигурно не са го забелязали в плоския джоб почти под мишницата му. Имаше само линеен обсег на действие, но това вероятно би било достатъчно да го настрои на вълните на кораба и дори да повика помощ.

Той го измъкна и унило се загледа в смазаната кутия и разтрошените компоненти, от които течеше през една странична пукнатина. Очевидно нещо тежко го бе ударило в някакъв момент през бурните събития на изминалия ден. Джейсън го включи и резултатът беше тъкмо такъв, какъвто очакваше. Тоест никакъв звук.

Фактът, че скритият зад токата на колана му хронометър продължаваше да отмерва съвършено точно времето, не го развесели много. Беше 10 часът сутринта. Чудесно! Когато кацнаха на Фелисити, часовникът бе нагласен за двайсетчасов ден, като за пладне бе избран моментът, в който слънцето се намираше в зенита си над мястото, където се бяха приземили.