Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 20

Следващият ход беше очевиден. Ремъкът, който стягаше китките му, беше дълъг поне три метра и другият му край бе привързан към върха на железния прът. Останал сам в центъра на един прочистен от растителност терен, Джейсън долови суматохата наоколо, която настъпи при оседлаването и възсядането на гърбатите зверове. Най-пъргавият нададе тънък пронизителен вик и препусна към Джейсън с насочена пика. Звярът се носеше с ужасяваща скорост, забиваше нокти в земята и литваше напред като освободена мълния.

Джейсън направи единственото възможно нещо — отскочи към другата страна на пръта и го изправи между себе си и връхлитащия ездач. Нападателят замахна с пиката, но бързо я дръпна, защото мина покрай железния прът.

В този миг единствено интуицията спаси Джейсън, тъй като тропотът на втория нападател се заглушаваше още от първия. Той сграбчи с две ръце пръта и се метна от другата му страна. Пиката издрънча върху метала и ездачът го подмина.

Първият вече обръщаше животното си, а Джейсън видя, че се готви за нападение и трети. Тази смъртоносна игра на точен прицел можеше да има само един вероятен завършек — той едва ли щеше да смогне да се изплъзва всеки път.

— Време е шансът да се обърне на моя страна — Джейсън се наведе и затършува нещо в горната част на десния си ботуш. Бойният му нож беше все още на мястото си.

Когато и третият нападател се впусна напред, Джейсън подхвърли ножа във въздуха, улови го със зъби за дръжката и преряза на острието му кожените си белезници. Те се свлякоха и той се сви зад железния прът, за да избегне връхлитащата пика. После на свой ред нападна.

Той подскочи, държейки в лявата си ръка ножа, а с дясната се опита да докопа ездача за крака и да го смъкне от седлото. Но животното се движеше много бързо, затова само го блъсна по хълбока зад седлото и заби пръсти в сплъстената му козина.

После всичко се разви много бързо. Ездачът се извърна и заръга с пиката надолу и назад по посока на нападателя, а Джейсън заби камата си до дръжката в задницата на животното.

Острите като игли шипове на шпорите, които воините използваха вместо колелца, показваха, че ездитните им животни вероятно нямаха много чувствителна нервна система. Това положително важеше за косматата дебела кожа над ребрата, но мястото, което Джейсън улучи с камата, се намираше малко под опашката на животното и сякаш беше от по-друго естество. Туловището потръпна и се понесе напред, като че ли в червата му се беше освободила някаква огромна пружина.

Вече загубил равновесие, ездачът се катурна от седлото и изчезна. Хванал се с една ръка за козината на животното, Джейсън забиваше с другата ножа все по-дълбоко и така успя да се задържи върху него при първия му скок, а след това и при втория. Наоколо се носеха неясните образи на хора и животни, а той се мъчеше със сетни сили да не се изтърколи. Но това се оказа невъзможно и при третия скок, който разтърси земята, Джейсън бе изстрелян във въздуха.

Устремил се стремглаво напред, той видя, че лети право към празното пространство между две от куполовидните постройки. Несъмнено така беше по-добре, отколкото да се забие в някоя от тях, тъй че той се успокои, сви се на кълбо в момента на падането, претърколи се веднъж през рамо, след това втори път. Изправи се на крака и се втурна напред, почти без да спира.